вторник, 8 януари 2013 г.

Влияние на интернет върху поведението на човека



Академик Кирил Боянов, 
ИИКТ-БАН
 
 
 
Популярността на социалните мрежи, респективно Интернет, като основа за тяхното разпространение нараства експоненциално. Типичен пример е Фейсбук – най-разпространената за сега социална мрежа, която от 2004 до 2010 г. има над 650 млн. активни потребители [1]. Съгласно статистиката средно всеки участник в мрежата има 130 приятели и създава 90 публикации – разкази, бележки, фотоси, връзки към други източници и т.н. и то всеки месец. Участниците прекарват повече от 700 млрд. минути във Фейсбук [2].
Интернет навлезе във всички сфери на обществото, създаде нови възможности за комуникации между хората, промени техния начин на мислене. Редица изследователи предупреждават, че прекомерното използване на социални мрежи като Фейсбук причинява здравословни проблеми. Всекидневния контакт между голям брой индивидуалисти на различна възраст, с различни професии и образование, определени социални и обществени виждания се откъсват от реалния живот и се пренасят в един виртуален свят.
Оценката за това дали влиянието на социалните и други мрежи за общуване е положителна или отрицателна зависи от следните фактора:
-  Доколко създадения виртуален свят замества реалното общуване между хората.
- Доколко придобивките от общуването в мрежите преобладава над отрицателните последствия.
В литературата има редица социологически изследвания на преимуществата и недостатъците от социалните и другите видове мрежи. Мнозинството (71% от извадка) считат, че най-важно достойнство на мрежите е възможността за комуникация с приятели, независимо къде те се намират в момента. Сред другите предимства отчитаме: възможност за създаване на нови приятелства, получаване на възможност за игри и забавления, информираност за последни новости в политическия и културния живот, дистанционно обучение и образование, покупки и доставки на различни стоки и т.н.
Възможните недостатъци са също значими: мрежите въвеждат хората във виртуален свят, а те не са подготвени за рисковете, възникващи в реалния живот, в много случаи се навлиза в деликатния свят на личния живот, което понякога е причина за фамилни конфликти, създават се предпоставки за финансови измами на голям процент доверчиви хора, в редица случаи се нанасят съзнателни вреди на нормален бизнес (например целенасочено оплакване от качеството на храна в ресторанти) и т.н. Една пета от ползвателите считат, че някои социални мрежи трябва да се забранят, тъй като водят до икономически фалити (ресторанти), проблеми в общественото положение на индивида (клевети, невярна информация), финансови манипулации и т.н. Напоследък се появяват мрежи, поддържани от нереализирали амбициите си личности, които отразяват силен негативизъм по интересуващи ги проблеми. Те се финансират от заинтересовани организации, от самите тях или дори от критикуваните, които разчитат на т.нар. отрицателен „пиар”.
 
Влияние на информационния поток върху човека
 
Политическата, икономическата и социалната даденост на съвременното общество се обуславя и от нарастването на информационния поток, усъвършенстване на техническите средства за неговата обработка и все по-активното участие на човека в този процес.
С всеки изминал ден обемът на информацията, получавана от различни източници се увеличава. Според някои изследвания, в момента тя надвишава няколко стотин ексабайта (1018 байта), което представлява огромно количество от натрупани данни, сведения, исторически случки, музикални произведения и други форми. 
Информацията вече е достъпна и в глобален аспект, което води до определени изисквания, както към нейното безпрепятствено увеличение и възможностите за бърз достъп до нея, така и до необходимост от повишаване знанията на хората, за да могат те да я съхраняват и прилагат.
Проблемите, които трябва да се решат са в няколко направления, от които две са особено важни. 
Първото направление е свързано с предаването, обработката и съхраняването на информацията в технологичен аспект. Понастоящем технологичните възможности се развиват в посока увеличаване бързодействието и производителността на компютърните системи, които нарастват постоянно, като капацитетът на запомнящите устройства също се увеличава. Увеличаване скоростта на предаваната информация не е достигнало границата на теоретичните възможности, но в момента времето за предаване tV на определен обем информация е значително по-малко от времето за неговата обработка tO, (tv < t0), особено при „многоразмерни задачи”. В литературата това направление е добре изследвано и се предлагат все по-рационални решения.
Второто направление е свързано с изискването за непрекъснато повишение на качеството на образованието. За целта се обръща внимание, както на неговото осъвременяване, което закъснява по отношение на технологичното развитие, така и за повишаване уменията на хората чрез създаване на допълнителни технологични средства. Към тях отнасяме и приборите и устройствата предназначени за тези, които имат определени увреждания в двигателния апарат, за да могат да продължат да развиват своята работоспособност. 
Повишаването на образованието и уменията на хората и подобряване на технологичната база за по-бързо възприемане и обработка на информацията от отделния индивид довежда до решаване на проблеми, които са свързани с изследване граничните скорости за предаване на информацията и технологическите граници за минималното време за нейната обработка [3]. При съвременните технологически възможности, способностите на човек за обработка или възприемане на натрупаната информация са значително ограничени.
За повишаване умствените възможности на човека и неговите умения, за да бъде информацията, която се обработва полезна за неговото развитие следва да се решат някои кардинални проблеми.
От една страна се изследва интелектуалното и културно развитие на човека в сферата на непрекъснато увеличаване обема на информацията и възможностите за нейното прилагане. От друга страна, човек е свързан с околната среда и трябва да развива своите физически качества за оцеляване в заобикалящата го действителност. Това означава, че той трябва да развива както своята физическа сила, така и определени умения за съществуване. Освен това в ежедневието се изискват и физически усилия, които са свързани не само с поддържане на живота, но и с подобряване на околната среда, за получаване на достатъчно храна за неговото оцеляване.
Могат да се очертаят два сценария:
• Създаване на прослойка (групи) от интелектуално развити хора;
• Създаване на прослойка (групи) от хора участващи в непосредствени трудови процеси.
Тези две големи групи хора си взаимодействат, тъй като едните се нуждаят от хранителни продукти, а другите от високотехнологична апаратура и услуги. Възможно е разделяне обществото  на хора със силно развити физически качества и на други, при които умствените способности ще преобладават. Във всички случаи, докато възможностите за изхранване на човечеството могат да бъдат сравнително лесно пресметнати на база на това, което се произвежда от нашата земя до и след определено време, то развитието на умствените качества предполага прецизно изследване на пределното количество информация, което би могъл да получи определен интелект. При това какви са неговите способности да възприема това количество информация, и дали технологичните възможности до които човечеството може да стигне, ще му позволят да доразвие своя интелект е основен проблем.
Доколкото интелектът на личността е свързан с възможностите на човешкия мозък е важен въпросът за връзката между неговото развитие и въвеждането на нови технически средства. В литературата вече се описват технически средства и подходи, позволяващи по-бързо възприемане на информацията от човека и по-рационалното й използване, например при управление на реални системи [4] [5] [6] [7].
Естествено, тук може да се изкаже хипотезата, че колкото повече информация се съхранява в човешкия мозък и колкото тя по-успешно се обработва от него, то толкова уменията и способностите на човека се повишават. Това дава нови възможности човешкия живот да бъде продължен, тъй като условията за неговото съществуване съответно се подобряват. 
Т.е. хипотезата е, че по-голямото количество натрупана информация и нейната по-качествена и бърза обработка води до увеличаване продължителността на живота.
Това очевидно е процес, който има ограничения в далечна перспектива на проблеми, свързани с него могат вече да се изследват. Той е свързан с определени парадокси, които са дискусионни, но ще ги загатнем - има ли граница познанието и възможно ли е човешкото развитие да достигне тази граница. Ако няма граница на познанието, то в този случай това знание се разширява непрекъснато и ще се достигне до ниво, което ще даде друг начин на съществуване на човешкото съзнание. Какво ще бъде това развитие по отношение на групата на непосредствено заетите с физически труд, които не могат да достигнат минимален интелект. Дали ще се стигне до разрив между двете групи или ще се търси някаква взаимно разбираема ситуация – въпрос на изследвания при определени допускания, който е както технологичен, така и философски. По-вероятно е да възникнат конфликти, тъй като не ще и съмнение, че след определено време ресурсите на Земята ще се изчерпят, ще има високо-интелектуално развити индивиди, които ще могат да се справят с определени типове заболявания, респективно ще живеят по-дълго. Но без обикновените хора въпросът с изхранването ще добие съвсем различен оттенък. Какво ще бъде това общество – на високо развити интелектуалци, използващи модерните технологични средства за осигуряване на своята прехрана или неминуемо ще се мине през един глобален конфликт, при което не е ясно доколко цивилизацията ще бъде запазена. 
Колко ще продължи това зависи от факта има ли пределни възможности човешкия мозък, какви се очакват да бъдат постиженията, които ще бъдат достигнати в технологично отношение и чак тогава може да се направи прецизно разглеждане на тези проблеми.
Явно е, че има и определени ограничение и по отношение на индивидуалните способности на човека, т.е. определени индивиди ще могат по-бързо да се развиват, което ще доведе с течение на времето до определена разлика в интелектуалното ниво между отделните хора. От друга страна това ще е причина за разделяне на обществото, за което вече дискутирахме. 
За изследване на тези проблеми са необходими и дългосрочни статистически наблюдения за да се получи по-точна картина на общото състояние и мястото на човека в заобикалящата го действителност. Във всички случаи натрупването на нови знания ще има огромно значение при следващата стъпка в развитието на обществото.
 
Информация и образование
 
Наличието на достъпни обеми от информация, които позволяват постоянно да се увеличават знанията на отделните индивиди предполага изменения и в образователната система. В сферата на образованието вече се забелязват изследвания насочени към въвеждане на нови методи и подходи за обучение. Без да се обхваща огромната сфера на образователната система са налице интересни примери. Въвеждане на нови подходи се забелязва при обучението на преподаватели в областта на компютърните науки предизвикано от широкото им приложение. В [8]  се дискутира не само необходимостта от нарастване броя на преподавателите, но и как да се обучава, за да се отразяват непрекъснатите технологични подобрения.
Процесите на обучение са важен елемент за цялата образователна система. Голяма част от завършващите университетско или професионално образование се научават как да изпълняват работата, за която са получили съответната образователна квалификация на работното място. Това в редица случаи не задоволява работодателите и те отправят искания към университетите и колежите за повече практическа или конкретна насоченост на образованието. От една страна това е важно, за да се задоволят изискванията на работодателите, но от друга ограничаването на базови теоретични познания поставя специалистите към по-трудно усвояване на нововъведенията, които неминуемо се появяват след няколко години. Решението на този ключов проблем е непрекъснато усъвършенстване на квалификация или обучение през целия жизнен цикъл. 
Как да се създадат необходимите промени в университетите и колежите, за да се реализира успешно подобно обучение. Време е да започне обучение на специалисти администратори запознати с прогнози за развитие на новите направления и изисквания към отделните специалности в съответните университети и колежи задача свързана с много параметри. Реалните създатели на „политики” в учебните заведения не винаги са добри професионалисти, следящи динамиката на процесите пък и едва ли са финансово заинтересувани. Спазването на традиционните дългосрочни мандати на ръководителите на структурни звена имат за положителна страна запазването на традициите и стабилността на колективите, които не харесват чести промени. От друга страна подобна консервативност е нецелесъобразна при динамично развиващото се дигитално общество както в технологичен аспект, така и в начин на мислене и оценка на реалностите в духовния и обществен живот. Особено внимание следва да се обърне в настоящия момент на техническите и икономически учебни заведения,където динамиката както в технологичните така и в бизнес процесите е значима.
Въвеждането на все по-съвременни компютърни нововъведения изисква сериозно изследване на техните положителни и отрицателни ефекти върху обществото [9]. Известно е, че в някои напреднали страни се обучават т.нар. „интелигентни командоси”. Те придобиват определени умения да съобразяват бързо и реагират адекватно при кризисни ситуации. Бързите решения свързани с правилно управление на сложни прибори са от съществено значение при такива събития.
Все повече се въвеждат компютърни технологии в почти всички направления на съвременното образование, започвайки от естествените, хуманитарните и обществени науки и завършвайки с изкуствата. Тяхното широко приложение има както силен положителен ефект, така и определени недостатъци. 
Един важен елемент, който ограничава част от тези недостатъци и който отсъства в нашите учебни заведения е въвеждане на етичен кодекс. Обучението по етика е наложително, като могат да се посочат няколко съществуващи етични проблема:
• Защита на авторски права при копиране на учебници.
• Разпространение между студентите чрез компютърните мрежи на материали, свързани с наркотици, алкохол, порно филми и т.н.
• Контрол на страниците в учебните заведения, за да се прецени спазват ли се изисквания по етичния кодекс.
• Възможна прозрачност при оценки на студенти и преподаватели и т.н.
 
Човек и дигитално общество
 
Интернет промени съвременните политическа и социална действителност, създаде нови възможности за комуникации между хората, разшири кръгозора им. Социалните мрежи и електронните медии създадоха предпоставки за изграждане на „дигитално общество”, на по-активни и чуваеми обществени формации. Реализацията на това „дигитално общество” предполага създаване на нови връзки, нов начин на общуване, нова грамотност. Тази нова грамотност включва способността за пълноценно общуване и участие на неговите участници. По същество това е комбинация не само от техническите, но и от социалните умения на участниците в това общество. Както традиционните до момента грамотност и различните умения позволяват на хората да участват в трудовите и социални процеси, така и „дигиталната грамотност” и „дигиталните умения” дават определени умения на всеки участник да стане уверен и пълноценен член на това общество. Навлизането в дълбочина в сферата на компютърните и комуникационни технологии разширява знанията и уменията на хората от тяхната детска възраст, с което подобрява качеството на „дигиталното общество”.
Използването на мобилните комуникации и мобилния интернет значително улесняват достъпа на обикновения човек до информацията по всяко време. В съществуващото вече информационно /кибер/ пространство, достъпът до информацията е свързан с два важни аспекта за потребителите.
Първият аспект е поведението на потребителите. Известно е, че ползването на определени инфраструктурни обекти – пътища, обществен транспорт, движение в градски условия и т.н. се извършва като се спазват определени изисквания и норми на поведения. Това предполага изграждане на определена „грамотност” на потребителите. В „дигиталното общество” и в различни негови сфери човек трябва да има изградено поведение, изградени навици. В литературата [10] се определят важни области на поведение, с които обитателите на „дигиталното общество” трябва да се съобразяват: етикет, комуникация, образование, достъп, търговия, отговорност, права, безопасност и сигурност. Други автори [11] определят четири ключови области: дигитална компетентност, дигитална етика, дигитална чувствителност и дигитално участие.
Вторият аспект са начините за избягване на киберзаплахите и тяхната връзка с поведението на потребителите в дигиталното общество. Експоненциалното разширение на Интернет и приложението му в почти всички области на икономиката, обществения и социалния живот доведе до неимоверно нарастване на атаките и заплахите от тях. Съществуващите „защитни стени /firewalls/ не винаги дават добри резултати, което обуславя необходимостта от значителни усилия на експертите по сигурността и на обществения контрол по отношение изискванията към „хакерите” за повишаване на тяхната отговорност [12].
 
Информационна сигурност
 
Защитата на информацията е проблем като нарастването на нейният обем в ерата на Интернет постави определени предизвикателства за търсене на нови превантивни методи. Ако се направи една ретроспекция в миналото преди появата на компютрите ще констатираме, че корените на заплахите са подобни. Така например защитата на информацията въведена при картите за социално осигуряване и впоследствие при използване на перфокартите няма нищо общо със социалните мрежи, но типа на проблемните заплахи са подобни. Компютърните системи, локалните мрежи, Интернет, всички те са с уникална уязвимост, но типа на проблемите също е сходен. 
Най-сериозна заплаха за участниците в социалните мрежи е загуба на лична идентичност. Според [2] изследователите по сигурността са пресметнали, че подробности за личните данни на повече от 100 млн. ползватели на Фейсбук към юли 2010 са публично достъпни чрез машините за търсене. Могат да се изброят редица допълнителни заплахи като кражба на лични идентификационни документи, данни за банкови карти и т.н. „Хакерите” атакуват социалните мрежи по няколко причини:
 Те съдържат голям брой участници. 
 Изобилие от лична информация, която може да се използва.
 Присъединяването към мрежата е елементарно.
 Участниците обикновено имат доверие един към друг.
 Разнообразието от връзки (links) към различни приложения позволява осъществяване на различни атаки.
 Възможност за разпространяване на различни вируси.
Растящите възможности за нарушаване сигурността на информацията предполага сериозни мерки за защита.
В Интернет пространството реалните неща получават виртуален компонент. Всяка личност или обект може да се локализира, адресира и опише. Потребителите на Интернет са подложени на постоянни атаки. Мобилните приложения дадоха допълнителни възможности за контакти и разпространение на информация. Всичко това налага да се създаде солидна основа за защита на информацията, тъй като в противен случай ползите от придобивките, които предоставят все по-свършените  технологии ще са ограничени.
Традиционните защитни механизми - криптография, протоколи за сигурност, застраховки не са достатъчни. Задача на изследователите е след анализ на протоколите и механизмите за защита да предложат нови подходи или изцяло нова парадигма, която да отговаря на изискванията за сигурност [13].
 
Заключение
 
Влиянието на Интернет и нарастващия обем от предоставяна информация ще влияят все повече на обществото и на отделния човек. Заедно с положителния ефект негативните тенденции и последствия също ще се увеличат. Това предполага от една страна изграждане на нови методи за защита на информацията, а от друга подготовка на обществото за съществуване в дигиталния свят. Създаването на „дигитално общество” предполага въвеждането на „дигитална грамотност”. Основна роля и задача за това е на образователен процес, който възпитава подрастващото поколение на нова грамотност, нова етика и полага усилия за дообразоване на по-възрастното население. Този процес ще е продължителен, тъй като ще трябва да се изменят някои традиционни форми на мислене и поведение. За по-възрастните това ще е значително усилие, но ако искаме да имаме в обозрим период от време съвременно общество би следвало да се започне подготовката за този процес незабавно.