Какво българите са дали на света:

 1.      209 см

Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени), който принадлежи на Стефка Костадинова, българка. Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 г.

Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика и е родена е в Пловдив, където завършва спортно училище. Кариерата й започва с гимнастика и плуване и чак след това с лека атлетика. Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.

На 30 август 1987 г. Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 г. печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. Година по-късно тя се отказва официално от състезателната си кариера. Към днешна дата Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет.

2.      1497 победи

Шампионът по свободна борба, който пропуска само три победи в над 1500 официални мача с противници от пет континента, e : Дончо Колев Данев (ДАН КОЛОВ), българин.

Роден е през 1892 г. в с. Чадърлии (сега с. Сенник), Севлиевско. Заминава за САЩ, когато е едва на 17 години. Работи, каквото му попадне. Започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби. През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925 г. самият той става професионалист.

През цялата си спортна кариера побеждава противници от 5 континента, включително Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китай. През 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата Европейски шампион по свободна борба.

Наричат го Кинг Конг, Кралят на кеча, Балканският лъв. През целия си живот Дан Колов запазва българското си гражданство, като отказва предложенията за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин.”

Раздава цялото си състояние за благотворителност. Първият самолет на Българските Пощи е купен от него.

 3.      Опакованият Райхстаг

През 1995 г. Опакованият Райхстаг привлече 5 милиона посетители в центъра на Берлин. Уникалният проект е дело на: Христо Явашев, българин и съпругата му Жан-Клод.

Родом от Габрово, Христо Явашев произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритос. Братята му са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев. Учи в Художествената академия. През 1957 г. емигрира и е лишен от българско гражданство. Отива в Париж и там среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. И двамата са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г.

Христо Явашев или както го знаят из цял свят – Кристо – е създател на опаковането като художествен похват. Работи съвместно със съпругата си, французойката Жан-Клод. Един от първите проекти на Кристо в Париж е  да задръсти една улица с празни варели на Shell. Идеята му е да докаже, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява.

Опаковал е моста Пон Ньоф в Париж (най-стария мост във френската столица). Опакова пристанище Колони на река Сена, за да покаже, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява. Сред най-мащабните му проекти са Завеса в долината Чадърите и опаковането на Райхстага. Обкръжените острови е следващото значимо начинание на авангардиста. Проектът е осъществен през 1980 – 1983 г. в басейна на плитководието на Маями, Флорида. 11 острова с изкуствен произход са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.

Последната инсталация на Кристо – Портите (The Gates) – бе изложена в продължение на 2 седмици в Сентръл парк в Ню Йорк през февруари 2005 г. и привлече милиони посетители. 7 503 парчета оранжев плат са монтирани на 23 мили по алеите на Сентръл парк в Ню Йорк. Хилядите тонове стомана, плат и пластмаса, от които са направени Портите, впоследствие са рециклирани.

Кристо и Жан-Клод се гордеят, че са екологични художници и че отстраняват всяка следа от художествените си творби, сглобявани с години, някои от които са се виждали дори от Космоса. Първата в България изложба на знаменития авангарден художник Христо Явашев е открита в София през 2006 г. в галерията на Националната художествена академия. Изложени са 62 постера, собственоръчно подписани от художникa.

4.      Сюрреализъм

В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо иЖорж Папазов, българин.

Авангардният творец е роден в Ямбол като последно момче от шестте деца на търговеца Панайот Папазов.

Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.). След войните учи в Прага в Инженерно-строително училище. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където среща и бъдещата си съпруга Беатриче. През 1920 г. и 1921 г. е във Виена, където изучава старите майстори и следи съвременния художествен живот. През 1922 г. Жорж Папазов се установява в Берлин. През 1923 г. участва в голямата художествена изложба в немската столица. Оттогава е приятел с Оскар Кокошка. През 1923 г. заминава за Швейцария, а 1924 г. се озовава във френската столица.

Твори в Париж. Отдава се изцяло на изкуството си. Приятел е с Жул Паскен, който го посвещава в културния живот на френската столица. Първите му експерименти в абстрактната живопис го сближават с Пикасо, Брак, Леже, Ханс Арп, Макс Ернст, Андре Масон, Хуан Миро. Така се ражда и първата изложба на сюрреалистите в Париж.

През 1926 г. открива първата си самостоятелна изложба във Франция, в галерия Вавен-Распай. Поканен е и отвъд Океана. Следват експозиция по целия свят почти всяка година. В България прави 4 изложби.

5.      Мартеничката

Традицията, която повелява на 1 март всяка година да се закичваме с Пижо и Пенда за здраве и против уроки или както още ги наричаме – Мартеници. В класическия си вид Mартеницата e усукан бял и червен конец. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв и живот, а бяло – чистота и щастие.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато хан Аспарух победил византийските войници, той написал писмо и го вързал с бял конец за крака на една птица. Птицата била ранена от византийските войници, обаче успяла да пристигне в българския лагер. Но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта й. Оттам и идеята за бялото и червено конче, което наричаме Мартеница.

Друга легенда гласи, че древните корени на този ритуал почитат Бог Марс. Той е Бог на пролетта, а по-късно и Бог на войната. Обикновено войните започвали в началото на март. Тогава жените завързвали на мъжете си червени и бели парчета плат с малки фигури на момиченце и момченце.

Има две версии защо се правело така: Първата е да напомнят на мъжете за техните семейства. Втората – да се молят на Баба Марта за хубаво и топло време, за да има по-малко загинали от измръзване войни.

Мартеничката се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица.