Любомира Парижкова
Проектът „Нови политики за стимулиране на четенето. Изследване на буккросинг практики в България” (ДМУ 03/49), финансиран от Фонд „Научни изследвания”, е в контекста на разработване на стратегии за четенето и издигането престижа на книгата. Мисията на проекта е да стимулира диалог за мястото на книгата в нашата житейска и академична общност. Проектът е по програма „Млади учени” и със срок на реализация 2011–2013 г.
Целта на проекта е да се изследват новите явления, свързани с четенето и да се потърсят възможности за включването им в стратегии за стимулиране на четенето. Обектите, които се проучват са движението буккросинг; сайтове и блогове за книги; както и различни инициативи, които са свързани с промотиране на четенето.
Интердисциплинарният подход, който заляга в проекта, е в контекста на изследователската и образователна политика на базовата организация – Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Екипът е съставен от млади учени и докторанти с различни научни и дисциплинни профили – науковед, философ, историк, филолог, библиотековед, книговед, лингвист, психолог, педагог.
Тъй като в проекта приоритетно участват млади хора се разчита на техния потенциал за евристично мислене. Именно евристичните методи и техники се използват както при работата на екипа, така и при фундирането на получените резултати сред студентите, като целта на екипа е създаде банка за идеи. Прилагат се и нестандартни методи като метода на шестте мислещи шапки и на произволните думи (по Едуард де Боно), метода на свободните асоциации и др.
Проектът вече е със собствен сайт – http://readcrossing.com.
Фиг. 1. Заглавната страница на сайта readcrossing.com
Екипът на проекта, съставен от млади учени и докторанти от университета по библиотекознание и информационни технологии и с ръководител гл. ас. д-р Любомира Парижкова представя в сайта мисията, целите и реализираните дейности за първия етап на проекта. На сайта, изработен от Радион Доков, могат да се прочетат публикации по изследваните проблеми за четенето и за феномена буккросинг. Сайтът е двуезичен, разполага с богат снимков архив. В секция Новини се отразяват последните събития, популяризиращи проекта. В секция Инициативи освен заснетия филм за книговеда Петър Парижков, могат да се проследят всички дейности на екипа – създаването на буккросинг зона в университета, презентациите, представяни на конференции, инициативата буккафе.
Фиг. 2. Сайтът readcrossing.com
В първия етап на проекта е проведено голямо анкетно проучване сред студентите на УниБИТ (с около 300 студенти), което има за цел да установи нагласите на студентите по отношение на четенето, на нетрадиционните методи за стимулирането му (напр. буккросинга, срещи с автори и др.). Публикувани са три статии, отчитащи резултатите от изследването.
Проведени са и още две анкетни проучвания. Едното – по време на пролетния Панаир на книгата, изследва читателските навици и предпочитания. Другото анкетно проучване е реализирано по време на срещата на буккросърите в Берлин, Германия и е свързано с изследване на феномена буккросинг. Резултатите от двете проучвания са представени пред широка научна аудитория на конференции.
Тезата, върху която се базира изследването на явлението буккросинг, е, че буккросингът е алтернативна форма на стимулиране на четенето.
Буккросингът е глобален феномен, с членове от 132 страни. Буккросинг e мрежа за свободно обменяне на книги, но и онлайн общество – четящо общество.
Bookcrossing е мястото, където се пресичат пътищата на книгите или практиката на определени публични места да се оставят „на произвола“ книги, които после някой друг намира и (в идеалния случай) прочита и коментира. Феноменът представя гигантска световна общност на хора, които се интересуват от книгите и обичат да ги четат. Буккросингът включва и желанието за общуване с различни хора в Интернет, за обсъждане на определени четива, за търсене и обменяне на информация и дори за изпращане по пощата (класическата) книги. Основното мото на буккросинга е чети и освобождавай (read and release). Изключително атрактивно е физическото „освобождаване“ на книгите (също известно като wild release или пускане в дивото), което превръща инициативата във вид игра.
Явлението буккросинг се появява през март 2001 г., когато Рон Хорнбейкър, компютърен специалист, решава да остави своя книга за непознати читатели. Хорнбейкър открива, че книгите са не само за колекциониране и съхранение, но и че могат да се споделят. Така с помощта на съпругата на Рон, Каори на 17 април същата година стартира и уебсайтът www.bookcrossing.com. Сайтът предоставя забавен начин да се следят и споделят книги, докато се свързват помежду си хората, обичащи книгите. Според самите създатели на идеята за буккросинг – това е световна библиотека, но и сайт на интелигентна социална мрежа за любители на литературата и място за нов живот на книгите.
Десет години по-късно в сайта са регистрирани 1 420 052 души с различни възрастови и демографски характеристики и 9 371 410 пътуващи книги (по данни от октомври 2012).
Създателите на сайта www.bookcrsossing.com се надяват да вдъхнат нов живот на книгите, вместо да събират прах по рафтовете вкъщи, чрез пускането им на свобода към други читатели и да свържат хората чрез книгите. Как го правят? Етикет. Споделяне. Проследяване.
Фиг. 3. Пътуващата книга на буккросинг
Книгите са толкова мобилни, колкото съвременният човек в глобализирания свят – книга, тръгнала от България, може да прекоси Европа и дори да бъде открита на друг континент.
Дизайнът на проучването, извършено в рамките на Проект ДМУ 03/49 , включва статистически обработваема информация, извлечена от сайта www.bookcrossing.com и представена в програма Excel. В табличен вид са описани всички регистрирани в България потребители на буккросинга с техните потребителски имена, тяхната възраст, град, годината на регистрация, страница в Интернет. Резултатите са публикувани в сборник „Книгата – нашето по-смислено настояще”.
Друга инициатива, която осъществява екипът на проекта, е буккафе. „Буккафе” е специално организираният кът, където се провеждат обсъждания на книги, четения, представяния на автори и техните книги. Първият автор беше световноизвестният Владимир Зарев. Той запозна студентите с изкуството да се пише, със своите романи и с необходимостта на всеки от нас да се докосва до писменото слово. Книгата е гениално изобретение на мислещия човек. Затова и призивът на писателя бе да общуваме с книгите, които ще ни обогатят и ще ни направят по-добри. Студентите, участващи в Book cafe, задаваха своите въпроси към автора и неговия издател.
Другият наш гост бе журналистката Дима Дудулова, която представи сборника си с разкази „Всеки носи своя кръст” пред група студенти в УниБИТ. Със суровите и истински истории на своите герои писателката провокира студентите към размишления и въпроси за справедливостта и ценностите на нашето съвремие.
На 21 ноември бе реализирана и третата среща по проекта Буккафе с писателя, удостоен с европейската награда за млад автор, Калин Терзийски. Седмица преди срещата излезе от печат последната му книга „Войник или Упование за обезсърчените”, която той представи пред студентската аудитория на Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Фиг. 4. Среща с писателя Калин Терзийски в буккафе в УниБИТ
По проекта реализирахме и буккросинг зона – среда за изследване на читателските навици на нашите студенти. В нея са регистрирани и оставени над 150 книги, които са на разположение на академичната общност.
Фиг. 5. Пресечно място за книги и читатели в УниБИТ
В първата година на проекта е създаден и документален филм за книговеда доц. Петър Парижков. Филмът-портрет вече бе представен на форум по случай Международния ден на книгата и авторското право – 23 април. Предстои още едно негово излъчване – на 1 декември 2012 г. от 11 ч. в Столична библиотека.
