сряда, 25 юли 2012 г.

Професор Рангел Гюров, председател на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” пред в. Класа: Не могa да си представя научен екип без млади хора!

- Преди дни приключи подаването на проекти по конкурсна сесия „Фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области – 2012 г.”. Колко проектни предложения бяха подадени и оправдаха ли се очакванията ви?

- Почти 1200 проекти са подадени и това е много повече от очакванията ни. Това показва,че действително има нужда от фонд, който да подпомага научните изследвания в България. Почти всички подадени предложения са в обявените приоритетни области от стратегията на правителството за стимулиране на научните изследвания на конкурсен принцип. Важно условие в конкурса бе кандидатите да имат и собствено съфинансиране колкото и малко да е то. Това ги прави по – отговорни, а и показва, че някои от изследванията са започнали със собствени средства.

- Скоро подписахте меморандум с БАН, в какво ще се състои сътрудничеството ви?

- Дейността на фонда е да подпомага научните изследвания чрез финансиране на проекти на конкурсен принцип. Това означава, че кандидатстващите проекти за финансиране трябва да бъдат оценени от утвърдени учени. Фондът има Изпълнителен съвет, постоянни и временни експертни комисии и членовете им трябва да отговарят на високи научни критерии. Общия брой на членовете само на тези комисии е повече от 80 учени. За всяка конкурсна сесия са необходими още по двама рецензенти за всеки проект. При сегашния брой проекти 1200, това означава 2400 рецензии или най-малко 500 учени да бъдат привлечени като оценители. Това е много трудна и деликатна задача, свързана както с разнородната специфика на съдържанието на проектите, така и с компетентността на самите оценители. По тази причина се обърнахме за сътрудничество с Българска Академия на Науките, която е в състояние да предостави голям брой учени. Новият председател на БАН акад. Стефан Додунеков напълно сподели идеята за сътрудничество в тази посока, както и че целите и на двете институции са да се развива модерна наука в приоритените областти на правителството. Фонд „Научни изследвания” възнамерява да потърси и други партньори за сътрудничество.

- Участвате в Международната научна конференция „Криптографски дни в България”, организирана от Държавна агенция „Национална сигурност” , Университет по библиотекознание и информационни технологии” , Институт по математика и информатика – БАН с подкрепата на ФНИ, разкажете ни малко повече за партньорството ви?

- ФНИ е съорганизатор на конференцията и това е друга форма на сътрудничество, свързано с изследвания, имащи отношения към националната сигурност. Последните събития в страната, свързани с атентата на летище Сарафово в Бургас подсказват, че е необходимо да се добави още един приоритет – изследване на узязвимостта на България от терористична дейност.

- Фонд „Научни изследвания” е единствената институция, която подпомага работата на младите учени в България. Какво прави вашата институция, за да задържи тези млади хора в България?

- Не приемам твърдението младите хора бягат от България, а ние се мъчим да им пречим да бягат. Условията са тези, които правят едно място подходящо за кариера и качество на живот. Ние предоставихме възможността млади хора да са ръководители на проекти и колкото по-голям е броят на младите хора в научните екипи, толкова по-голям е персоналния хонорар. Тази сесия проектите имат бюджети, достигащи 500 000 лв. Ако в екипа от учени, броят от млади хора е повече от една трета, то хонорарите достигат 35 % от целия бюджет - една сериозна сума за разпределение, надхвърляща многократно познатите заплати. На практика в много европейски страни това е основния начин за кариера и заплащане. Прави впечатление,че проектите, с които кандидатстват младите учени, са по иновативни, по-близки до съвременните научни тенденции. Утвърдените възрастни учени обикновено довършват това което са започнали отдавна и са в посока на по-теоретичните изследвания.

- Пречи или помага фактът, че екипът ви е предимно от млади хора?

- Екипи без млади хора са консервативни и лишени от развитие. Младите са енергични, можещи и конкурентни. Бързо се обучават, а са носители и на нови идеи. Чрез тях всяка новост чрез социалните мрежи, типични за тях достига до хиляди хора. Не мого да си представя екип без млади хора.

- Заели сте се с иниациативата да издавате онлайн списание, разкажете ни малко повече за него, кога ще страртира, каква тематика ще засяга?


- Фондът финансира проекти с публични средства. В този смисъл и всички резултати трябва да са публични и достъпнви за всеки. Със списанието ще популяризираме резултатите от веки един проект. Освен това именно с публичността на резултатите ще принудим изследователите да станат още по-отговорни в изпълнението на поетите задължения с финансирането.

- Професор Гюров, вие се занимавате с геодинамика и често прогнозите ви за заметресения са достатъчно точни. Застрашена ли е страната ни от ново земетресение и кога?

- По принцип – да, но кога и къде е трудно да се прогнозира, защото за тази прогноза са необходими апаратура и разнороден екип от специалисти. Моят екип не е голям, не разполагаме с достатъчно апаратура, а и тези, които в момента са начело на институти, имащи отношение към сеизмологията са много назад от съвременната геодинамика и успяват до някаква степен да внушат, че прогнози не могат да се правят. Ако си направят труда да проучат какво става по-света, ще останат много изненадани. Един институт на БАН отказа да участва в балканска система за ранно предупреждение за земетресения под предлог, че бил много по-напред от другите страни. Смехотворно твърдение, разминаващо се с дейсвителността. Всяка система, колкото е по-глобална, толкова е по-полезна.

сряда, 18 юли 2012 г.

Сериозно участие в конкурсна сесия 2012


На 16.07.2012 г., в 17.30 ч. приключи подаването на проекти по конкурсна сесия  „Фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области – 2012 г.”. Техният брой достигна 1080, като се очаква по пощата да се получат още около 150. Най-много от кандидатстващите проекти са в областите на „Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни”.
Проектните предложения бяха подавани по електронен път и на хартиен носител в новото седалище на Фонд „Научни изследвания” /ФНИ/ на бул. „Aлександър Стамболийски“ № 239 вх. Б. За първи път тази година бяха създадени прекрасни условия, недопускащи образуването на каквато и да е опашка. Кандидатите останаха очаровани от доброто обслужване от страна на младия и компетентен екип на Фонда, включително и от наличието на безплатни студени напитки и бонбони. Проектите се приемаха  включително и в почивните дни.

сряда, 11 юли 2012 г.

„Фонд Научни изследвания” и БАН подписаха петгодишно партньорство


Председателят на БАН е първият носител на наградата на Фонд за научни изследвания за изключителен принос за развитието на българската наука


Фонд за научни изследвания и Българската академия на науките подписаха Меморандум за сътрудничество в областта на научните изследвания днес, 11 юли 2012 г., в БАН. Подписи под документа поставиха председателят на Фонд научни изследвания (ФНИ) проф. Рангел Гюров и председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Додунеков.

Меморандумът се сключва за срок от пет години и предвижда:

- Сътрудничество за реализацията на научни изследвания в приоритетните области по Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020;
-    Изграждането на научна инфраструктура;
- Насърчаване на кариерното развитие на младите учени и разпространение на научните резултати и постижения на българските учени.


“За Българската академия на науките подписването на днешното Споразумение е изключително важно събитие. Със своя научен потенциал Академията ще бъде достоен и ценен партньор и ще допринесе за утвърждаването на авторитета на националния Фонд за научни изследвания. Меморандумът, който подписваме ще бъде основа за близко и ефективно сътрудничество между двете научни институции”, каза акад. Стефан Додунеков.

“Благодаря на ръководството на Българската академия на науките,че с това Споразумение приема Фонда за научни изследвания за партньор, а не за донор, както досега”,  сподели от своя страна председателят на ФНИ проф. Рангел Гюров. „При бюджет 500 000 лв. 35% ще бъдат заделени за работата на млади учени, които ще бъдат поставени в ръководни позиции на редица проекти, допълни още  професорът. Той подчерта, че акцент в научното сътрудничество между БАН и Фонда ще бъдат младите хора и възможностите за тяхното научно развитие. Проф. Гюров съобщи, че ФНИ за първи път обявява конкурс за научни проекти, чиито ръководители ще могат да бъдат млади учени.

Според текста на документа, двете страни съвместно ще планират програмно конкурсни схеми за финансиране на научни изследвания чрез организиране и провеждане на семинари, работни срещи, обмен на научна информация. Предвижда се да се създаде база данни от кадри с доказан научен капацитет и потенциал за извършване на оценка, които да участват и подпомагат дейността на Научно-експертните комисии на ФНИ.

Организиране и провеждане на съвместни научни сесии, семинари, симпозиуми и конференции, обмен на научна информация и взаимопомощ в комплектоването на научни библиотеки и подготовка и издаване на съвместни научни публикации са сред дейностите, включени в подписаното споразумение.


На церемонията председателят на БАН акад. Стефан Додунеков беше отличен от председателя на ФНИ проф. Рангел Гюров с плакет за изключителен принос за развитието на българската наука. Наградата е учредена през 2008 г. и председателят на БАН е първият носител на този приз. 

Трета работна среща на Организационния комитет на Първа международна конференция „Bulgarian Cryptography Days 2012”


На  10.07.2012 г. се проведе трета работна среща на Организационния комитет на Първа международна  конференция „Bulgarian Cryptography Days 2012 – BulCrypt2012”, организирана от :

Държавна агенция „Национална сигурност” , Университет по библиотекознание и
информационни технологии” , Институт по математика и информатика – БАН   с
подкрепата на Фонд „Научни изследвания” към Министерство нa образованието, младежта и 
науката.
Международната научна конференция „Криптографски дни в България” се провежда ежегодно и засяга всички аспекти на криптографията. Тя ще бъде официално открита в 10 ч. на 20 септември 2012 г. и ще продължи до 21 септември 2012 г. темите на конференцията включват, но не се ограничават до:
·             Теория на криптографията
·             Applied Cryptography
·             Интернет и криптография
·             Крипто Атаките
·             Квантова криптография

За да се запознаете подробно с програмата на
конференцията посетете сайта :

понеделник, 9 юли 2012 г.

Фонд „Научни изследвания“ и БАН работят заедно по Научната стратегия

Фонд "Научни Изследвания" ще сключи меморандум за съвместно сътрудничество с БАН по повод реализацията на научни изследвания в приоритетните области по Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, изграждането на научна инфраструктура, насърчаване на кариерното развитие на младите учени и разпространение на научните резултати и постижения на българските учени.

Договорът ще бъде подписан от председателя на ФНИ проф. Рангел Гюров и председателя на БАН академик Стефан Додунеков.

На церемонията ще бъде връчен и плакет за изключителен принос за развитието на българската наука на академик Додунеков. Наградата е учредена през 2008 г. и председателят на БАН е първият носител на този приз.

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Работна среща на Организационния комитет на Първа международна конференция „Bulgarian


На  26.06.2012 г. се проведе работна среща на Организационния комитет на Първа международна  конференция „Bulgarian Cryptography Days 2012 – BulCrypt2012организирана от :
Държавна агенция „Национална сигурност” , Университет по библиотекознание и
информационни технологии” , Институт по математика и информатика – БАН   с
подкрепата на Фонд „Научни изследвания” към Министерство нa образованието, младежта и науката.
За да се запознаете подробно с програмата на
конференцията посетете сайта :

Руснаци ни дават достъп до неизследвана старобългарска литература


Рангел Гюров
Сибила Кусева 
Достъп до неизследвана досега от наши учени старобългарска литература ще ни дадат руснаци, стана ясно след среща между директора на Всесъюзния институт за научна и техническа информация академик Юрий Арски и шефа на изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания“ Рангел Гюров в Министерството на образованието.
„Една от идеите ни е да потърсим възможност за научни изследвания от този ресурс, който е от културно и историческо наследство и би дал огромен резултат“, заяви професор Рангел Гюров. Той уточни, че фонд „Научни изследвания“ ще стимулират колкото се може повече проекти, но ще се засили контрола върху тях с междинен мониторинг. Така, ако не се получат прогнозираните резултати, финансирането може да бъде прекратено по средата на проекта и парите да бъдат пренасочени в други области.
„Всесъюзният институт за научна и техническа информация е един от най-влиятелните в Русия и ни се отваря възможност за адаптиране на техни технологии в нашия фонд. Академик Юрий Арски има много сериозно сътрудничество с Германия и САЩ и нашето включване би било от голяма полза както за фонда ни, така и за страната ни“, допълни още шефа на изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания“ към МОМН.

Иноватор на годината 2011


д.с.н. Живко Данаилов


 На 28 юни 2012 г. в голямата зала на Федерацията на научно-техническите съюзи в София бяха връчени наградите от Националния конкурс за 2011 година “Иноватор  на  годината”, „Инженер  на  годината” и „Млад инженер на годината”.
С наградата “Иноватор на годината” (плакет  и сертификат) е удостоен проф. д.с.н. Живко Данаилов за неговите постижения в селекцията на домати.
Проф. Данаилов прие наградата като признание за успехите като цяло на аграрната наука в България, независимо от съществуващите финансови затруднения.
Проф. Данаилов е един от най-известните селекционери на домати в България. Неговата научната дейност преминава в Институт по генетика “Акад. Дончо Костов” при БАН в София (понастоящем Институт по физиология на растенията и генетика – БАН). Научната му продукция включва над 180 публикации, от които: над 120 научни статии, публикувани в чуждестранни и български издания, над 60 научно-популярни и 6 брошури. През м.юни 2012 г. излезе от печат книгата му “Селекция и семепроизводство на домати – история, методи, постижения и съвременни тенденции”. Автор и съавтор е на 23 сорта домати, защитени със сертификати в Патентно ведомство на Р.България, от които през последните години най-широко разпространени в производството са индетерминантните  (високорастящи) хибридни сортове Наслада, Опал бг и новият кандидат-хибрид Паулина БГ, детерминантните (безколови) хибриди – Николина, Елена прима и сорт Жаклин. През 2011 г. е автор на регистрирани в ПВ 4 новосъздадени хибридни сортове с автентичен за българските домати вкус и 4 нови линии със ценни специфични качества. Неговите сортове се търсят от производителите и любителите градинари, поради високата им продуктивност и характерните за българските домати вкусови качества.
Успоредно с многостранната си научна дейност, проф. Данаилов участва като член на научни, редакционни, управителни съвети и комисии към различни ведомства, преподавал е в Агрономически факултут при Лесотехнически университет, ръководил е дипломанти и докторанти, изпълнявал е и важни административни функции (завеждащ секция и заместник директор на Института).
От 2010 г и понастоящем е Председател на постоянната Научно-експертната комисия по селскостопански науки към Фонд “Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката.