сряда, 25 юли 2012 г.

Професор Рангел Гюров, председател на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” пред в. Класа: Не могa да си представя научен екип без млади хора!

- Преди дни приключи подаването на проекти по конкурсна сесия „Фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области – 2012 г.”. Колко проектни предложения бяха подадени и оправдаха ли се очакванията ви?

- Почти 1200 проекти са подадени и това е много повече от очакванията ни. Това показва,че действително има нужда от фонд, който да подпомага научните изследвания в България. Почти всички подадени предложения са в обявените приоритетни области от стратегията на правителството за стимулиране на научните изследвания на конкурсен принцип. Важно условие в конкурса бе кандидатите да имат и собствено съфинансиране колкото и малко да е то. Това ги прави по – отговорни, а и показва, че някои от изследванията са започнали със собствени средства.

- Скоро подписахте меморандум с БАН, в какво ще се състои сътрудничеството ви?

- Дейността на фонда е да подпомага научните изследвания чрез финансиране на проекти на конкурсен принцип. Това означава, че кандидатстващите проекти за финансиране трябва да бъдат оценени от утвърдени учени. Фондът има Изпълнителен съвет, постоянни и временни експертни комисии и членовете им трябва да отговарят на високи научни критерии. Общия брой на членовете само на тези комисии е повече от 80 учени. За всяка конкурсна сесия са необходими още по двама рецензенти за всеки проект. При сегашния брой проекти 1200, това означава 2400 рецензии или най-малко 500 учени да бъдат привлечени като оценители. Това е много трудна и деликатна задача, свързана както с разнородната специфика на съдържанието на проектите, така и с компетентността на самите оценители. По тази причина се обърнахме за сътрудничество с Българска Академия на Науките, която е в състояние да предостави голям брой учени. Новият председател на БАН акад. Стефан Додунеков напълно сподели идеята за сътрудничество в тази посока, както и че целите и на двете институции са да се развива модерна наука в приоритените областти на правителството. Фонд „Научни изследвания” възнамерява да потърси и други партньори за сътрудничество.

- Участвате в Международната научна конференция „Криптографски дни в България”, организирана от Държавна агенция „Национална сигурност” , Университет по библиотекознание и информационни технологии” , Институт по математика и информатика – БАН с подкрепата на ФНИ, разкажете ни малко повече за партньорството ви?

- ФНИ е съорганизатор на конференцията и това е друга форма на сътрудничество, свързано с изследвания, имащи отношения към националната сигурност. Последните събития в страната, свързани с атентата на летище Сарафово в Бургас подсказват, че е необходимо да се добави още един приоритет – изследване на узязвимостта на България от терористична дейност.

- Фонд „Научни изследвания” е единствената институция, която подпомага работата на младите учени в България. Какво прави вашата институция, за да задържи тези млади хора в България?

- Не приемам твърдението младите хора бягат от България, а ние се мъчим да им пречим да бягат. Условията са тези, които правят едно място подходящо за кариера и качество на живот. Ние предоставихме възможността млади хора да са ръководители на проекти и колкото по-голям е броят на младите хора в научните екипи, толкова по-голям е персоналния хонорар. Тази сесия проектите имат бюджети, достигащи 500 000 лв. Ако в екипа от учени, броят от млади хора е повече от една трета, то хонорарите достигат 35 % от целия бюджет - една сериозна сума за разпределение, надхвърляща многократно познатите заплати. На практика в много европейски страни това е основния начин за кариера и заплащане. Прави впечатление,че проектите, с които кандидатстват младите учени, са по иновативни, по-близки до съвременните научни тенденции. Утвърдените възрастни учени обикновено довършват това което са започнали отдавна и са в посока на по-теоретичните изследвания.

- Пречи или помага фактът, че екипът ви е предимно от млади хора?

- Екипи без млади хора са консервативни и лишени от развитие. Младите са енергични, можещи и конкурентни. Бързо се обучават, а са носители и на нови идеи. Чрез тях всяка новост чрез социалните мрежи, типични за тях достига до хиляди хора. Не мого да си представя екип без млади хора.

- Заели сте се с иниациативата да издавате онлайн списание, разкажете ни малко повече за него, кога ще страртира, каква тематика ще засяга?


- Фондът финансира проекти с публични средства. В този смисъл и всички резултати трябва да са публични и достъпнви за всеки. Със списанието ще популяризираме резултатите от веки един проект. Освен това именно с публичността на резултатите ще принудим изследователите да станат още по-отговорни в изпълнението на поетите задължения с финансирането.

- Професор Гюров, вие се занимавате с геодинамика и често прогнозите ви за заметресения са достатъчно точни. Застрашена ли е страната ни от ново земетресение и кога?

- По принцип – да, но кога и къде е трудно да се прогнозира, защото за тази прогноза са необходими апаратура и разнороден екип от специалисти. Моят екип не е голям, не разполагаме с достатъчно апаратура, а и тези, които в момента са начело на институти, имащи отношение към сеизмологията са много назад от съвременната геодинамика и успяват до някаква степен да внушат, че прогнози не могат да се правят. Ако си направят труда да проучат какво става по-света, ще останат много изненадани. Един институт на БАН отказа да участва в балканска система за ранно предупреждение за земетресения под предлог, че бил много по-напред от другите страни. Смехотворно твърдение, разминаващо се с дейсвителността. Всяка система, колкото е по-глобална, толкова е по-полезна.