ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

1.  В Орегон има гигантска гъба, която е над 2,400 години, покрива 3.4 квадратни мили и продължава да расте!

 2. В Нова Гвинея живеят няколко вида сцинкове (гущери), които имат уникалната зелена кръв! Всъщност еритроцитите им са   червени, но плазмата им е ярко зелена (установява се при центрофугиране), освен това кръвта им е отровна. Това обаче не спира хищниците. Предполага се, че тя ги предпазва от някои бактериални и паразитни болести - напр. малария.

3. 3300 години след смъртта на Тутанкамон в гробницата му още се е долавял ароматът на парфюм.Химичката от Месопотамия Тапути е изобретила парфюма като е дестилирала цветя и етерични масла. За целта тя използвала цветя със силно ухание, което чрез дестилацията се увеличавало. Египтяните ползвали парфюми, за да подготвят телата на своите царе за мумифициране.

4. Известният писател Ърнест Хемингуей имал навика да излиза от дома си с джобове, пълни с книги, така че да може във всяка свободна минута да се отдава на любимото си занимание – четенето. Този необичаен навик Хемингуей наследява от майка си. Страстен любител на книгите, писателят притежава работна библиотека от 7400 тома, съдържаща множество специализирани научни издания от почти всички сфери на живота.

5. Млада дизайнерка от германския град Хановер прави революция в модата, произвеждайки дрехи изработени от мляко. 28-годишната Анке Домаске - бивша студентка по микробиология - е разработила нова материя, наречена QMilch, направена от високи концентрации на млечния протеин - казеин. Това е първата тъкан, направена от човек, в която няма никакви химикали. Освен, че е екологична, материята има също така много здравословни преимущества. Амино киселините в този протеин имат антистареене и антибактериално действие и спомагат да се регулира кръвообръщението и температурата на тялото. За да се произведе една цяла рокля от тази материя са нужни 6 литра мляко.

6. Първата прожекция на изображение върху екран е била направена от германския свещеник Атанасиус Кирчер (Athanasius Kircher). Той е използвал свещ или маслена лампа за да прожектира ръчно нарисувани картини на бяло платно.

7. Атлас “Кленке”, е най-голямата книга в света. Книгата-гигант е показана по време на изложба през 2010 г., посветена на картографията. Атласът, висок 1,75 м и широк 1,9 м, е бил подарен през 1660 г. на английския крал Карл II от холандския търговец Йоханес Кленке по случай реставрацията на монархията. В книгата има 39 карти, в това число карти на земните континенти, на Британия и на други европейски страни. За да бъде вдигнат атласът са нужни шестима души. 

8. Уейв Рок е природна скална формация в западна Австралия. Носи името си от факта, че формата ѝ е като на висока прииждаща океанска вълна. Цялото оголване покрива няколко хектара; „вълнистата” част от скалата е около 15 метра висока и приблизително 110 метра дълга. Един аспект от обекта, който рядко е фотографиран, е подпорната стена, на половината път от скалата. Контурите ѝ позволяват дъждовната вода да бъде събирана чрез бент, който е построен през 1951-ва година.

9. Първият автомобил е внесен в България преди 114 години. Тази стъпка предприема чеха Август Шедеви на връх Великден 1986 г., а марката на колата е De Dion Bouton. Автомобилът е бил изключително примитивен и на практика един от първите модели коли. Задвижвал се е с парен двигател и е имал дървени колела. Гумите му пък са били плътни – тоест в тях не е имало въздух. Интересно е да отбележим, че първите български шофьори не са имали книжки. Първата българска шофьорска книжка е издадена едва през 1908 година. До тогава правото на шофиране е било отбелязвано от полицейските власти върху квитанциите за отбита трудова повинност.

10. Единственият град в света, разположен на два континента, е Истанбул. Той е бил столица на три велики империи - Римската, Византийската и Османската - в продължение на над 2 000 години.   

Д-р Еделвайс Спасов: Сеизмична апаратура измества трима министри

Сибила Кусева                                                                                                                                                                                                                                       

Доктор Еделвайс Спасов е работил 11 години в България като сеизмолог и научен сътрудник 1-ва степен в Геофизичния институт на БАН. През 1992 г емигрира в Австралия, където също работих като сеизмолог. През 2006 г е поканен да се присъедини към американската фирма „Кинеметрикс“, която се намира в Лос Анджелис и е водещата фирма в света по производство на сеизмична апаратура и решение за сеизмични мрежи и и наблюдение в реално време. 

Спасов има над 30 годишен опит в сферата на сеизмологията и сега реши единствено за списание „Научни изследвания“ да разкаже за най-новите сеизмични техники, за живота зад граница и лесно ли се постига американската мечта.

 

- Д-р Спасов, бихте ли ни разказали с какво се занимавате в момента?

 

- Сега работя в „Кинеметрикс“, която е една от водещите фирми в света за сеимологична апаратура. Занимавам се с представянето на тази апаратура, с обучението и продажбите й. В тази позиция много се пътува, виждам различните мрежи и постановки на много страни и спокойно мога да кажа, че дори много по бедни страни от нас, участват много по-активно и закупуват съвременна сеизмична апаратура на редки интервали. 

 

- С каква техника разполагаме в България?

 

- В България апаратурата е изключително малко за размера и нуждите на страната ни. Това най-ясно пролича на 22 май 2012 г, когато стана земетресението в Перник. Никой не очакваше, че там може да се случи подобно нещо, понеже се оказа извън сегашната мрежа на сеизмични станции и хората не бяха подготвени. Също така пернишкото земетресение доказа, че нямахме достатъчно инструменти, които да измерят максималното ускорение в различни точки. Аз се опитвам да предложа инструменти, които са водещи в света в това отношение и директно показват какво е ускорението в дадена точка, правят бърза ретрансформация и могат да се следът.  

 

 

- А защо българите не закупуват тази техника?

 

- Определено има една тенденция у нас, че пари няма и всички са се примирили с тази мисъл. Aз обаче преценявам, че пари има и доказателство за това са нашите съседи, при които бях преди да дойда в България. Спокойно може да се каже, че Сърбия е по-бедна страна от нас и макар че не е в ЕС, намира пари за нова сеизмична техника. Румъния е още по-добре оборудвана, като тя често закупува техники и софтуери за милиони долари от „Кинеметрикс“. Значи те намират възможност да се свързват с европейската научна комисия и да се включват в подобни проекти, които да финансират тази техника. За щастие румънските ни колеги включват и български станции, така че това, което те закупуват, донякъде облагодетелства и нашата родина. Но български източник до сега нямаме.

 

- Колко са скъпи тези инструменти?

 

- Много зависи какъв инструмент и от какво се нуждае съответната организация. Това, което аз смятам, че е нужно за Перник и язовир Студена, е уред, който струва около $10 000. Според мен, един такъв уред е достатъчен, за да даде конкретна и количествена оценка за състоянието на стената на яз. Студена, вместо трима министъра да отидат нощес в тъмното и да кажат „ние видяхме стената и тя не е засегната“. Колко министрите разбират от водно инженерство не е ясно, но инструмента щеше да покаже максималното ускорение върху стената и съответния конструктивен инженер щеше да каже тази стена дали издържа на подобно ускорение или не. Това се отнася и за обществените сгради в Перник, за които се похарчиха милиони левове, за да бъдат изследвани от инженери-консултанти, а ако в тези сгради имаше поне по един-два инструмента, много по-добре щеше да се знае дали се налага да се изследват или просто не са били засегнати. Сега обаче трябва да изследваме всички обществени сгради, понеже не знаем какво е станало. Ако знаехме, това щеше да намали значително разходите. 

 

- Новата апаратура може ли да предвижда кога ще има земетресение?

 

- Никой не може да предсказва кога ще има земетресение и няма подобна апаратура. Румънците  са закупили станции, които ще разделят с българите, в които ще приложат румънският алгоритъм, който би дал известно предупреждение, но само за земетресенията в областта Вранча, тъй като това е най-силната земетръсна област близо до нас. Тези земетресения обаче само веднъж, за последните 100 години са имали някакъв ефект върху територията на България. Разбира се е полезно, но дали това е достатъчно?! Може би – не! 

 

- Във ваши интервюта сте казвали, че в България има много сеизмични зони, кои са те?

 

- Може да пропусна някоя, ако взема да ги изброявам, но Софийската е една от тях. На юг от Благоевград имаме една от най-силните сеизмични зони. В района на Пловдив също има, в Горна Оряховица и в Шабла. По тези са места са ставали земетресения с магнитут над 7 по Рихтер. Това означава, че е напълно възможно подобно земетресение да се случи отново. Както видяхме обаче, има и места, които се считаха, че не са толкова сеизмично активни, където станаха земетресения, които по стандартни оценки са средни по сила и въпреки това донесоха доста поражения на един град като Перник. 

 

- Причината за големите последици не е ли в некачествено построените сгради?

 

- Определено е в строежа на сградите и в подценяването на сеизмичната опасност. През 1986 г беше голямото земетресение в Стражица с много разрушения. След това се промениха някои инженерни коефициенти за сеизмично строителство и новите сгради би трябвало да отговарят на тези стандарти. За жалост обаче не всеки път строителите прилагат максимално това, което се изисква от тях и гледат да спестят някой лев от цимент, пясък и строителни материали и така не се получава качествено строителство.

 

- Какво ви накара да заминете за чужбина?

 

- Авантюризъм. Аз бях много добре тук, имах над 70 научни публикации, водех часове в университета, но ми се искаше да видя как е и в другите страни. След това се оказа, че заминаването е далеч по-лесно, отколкото завръщането. Сега, дори и да искам да се върна, семейството ми се е устроило в Америка, чувства се у дома си там и нямат желание да се завърнат в родината ни. Когато заминахме, никой от нас не знаеше какво ни очаква, но сега вече не мислим за връщане.

 

- Къде е по-хубаво, в Австралия или в Америка?

 

- Много зависи. В Австралия се живее по-лесно – природата и климата са превъзходни, но проблема е, че е много далече от всякакви други земи, т.е. пътуването до Австралия е дълго и уморително и е много трудно да се намери такъв тип работа, каквото сега имам в САЩ. Заплащането също е по-високо в Америка и поради тази причина смятам, че за мен е по-добре да съм в Лос Анджелис, отколкото в Австралия.

 

- Срещнахте ли трудности в началото, като заминахте за Америка?

 

- Винаги е трудно, особено, ако се наложи в един човешки живот два пъти да сменяш континента. Очевидно аз лесно се адаптирам и наистина имаше много тежки моменти, понеже в такава фирма всяко движение или решение, може да има големи финансови последици за нея и човек трябва да е много внимателен. Но вече 7 години смятам, че добре се справям и най-накрая след 20 години живот в чужбина, ми се наложи да се завърна в родината си служебно и това ми е първата командировка.

 

- Бихте ли се върнали да живеете в България?

 

- Да, може и да съжалявам след това, но бих се завърнал. Когато съм в Америка, ми се струва, че е много интересно да се живее в България, но ако съм тук, сигурно ще мисля за САЩ. 

 

- Лесно ли се постига американската мечта?

 

- Не. Америка е много добре развита държава, но имат такива проблеми, че направо не е за вярване, че тази страна е водеща в света, след като имат толкова много елементарни проблеми, които държава като Австралия например, е решила. Подобен пример ще дам със здравното осигуряване. Страшно скъпо, комплицирано и далеч не най-доброто здравно обслужване, което съм виждал. Хората с много пари, както беше и Стив Джобс и най-добрите лекари и не могат да му помогнат, защото здравното осигуряване там е бизнес. Това, което според мен е грешка. В Австралия целта е да се излекува човека, а в Америка да се посети лекаря и да може да се увеличи прихода на дадена болница. Нямат обаче за цел да излекуват хората. Така е и със стоматологията. Когато отидеш на зъболекар, не искат да ти оправят зъба, а те карат да ходиш пак и пак, за да има посещаемост. Всичко е много объркано в Америка. Там обаче се работи изключително много и ефективността е доста висока и хората не обръщат внимание на тези проблеми и може би дори не знаят, че има страни, в които те са решени. За жалост, в България следваме американския тип на здравеопазване. 

ФНИ връчи почетен плакет на съюза на учените във Враца

Изпълнителният съвет на Фонд „Научни изследвания“ награди по повод 40 годишния юбилей с почетен плакет за изключителен принос за развитието на българската наука  съюза на учените – клон Враца.

Отличието бе връчено от управителят на ФНИ Христо Петров в присъствието на председателя на Съюза на учените в България академик  Дамян Дамянов.

ФНИ връчи почетен плакет на акад. Ячко Иванов

Изпълнителният съвет на Фонд „Научни изследвания“ връчи почетен плакет за изключителен принос за развитието на българската наука  на академик Ячко Иванов. Наградата бе поднесена от председателя на ИС проф. Рангел Гюров в присъствието на министъра на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов. Отличието бе и по повод 80 годишния юбилей на академик Ячко Иванов.

Рожденикът бе поздравен от десетки изтъкнати учени и общественици в „Дом на учения“, БАН.

Акад. Ячко Иванов е председател на постоянната експертна комисия по технически науки към Фонд „Научни изследвания“.

Работна среща между ФНИ и представители на Световната банка

На 24 октомври 2012 г се проведе работна среща на ръководството на Фонд „Научни изследвания“ с представители на Световната банка, които консултират България в изработването на 3S (Smart Specialization Strategy). Събитието е част от поредица работни срещи с представители на научните среди в България, които Световната банка провежда под ръководството на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и със съдействието на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН).

Smart Specialization Strategy е сред основните предварителни условности за работа с европейските фондове за периода 2014-2020 г. с представители на МИЕТ, МОМН, БАН и изследователски университети.