Филм-портрет на Петър Парижков
Соня Спасова, Събина Ефтимова, Любомира Парижкова
Отишлият си преди пет години от нас Петър Парижков бе уважаван преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, всеотдаен учен-книговед, изследовател на Българското възраждане и книжарството, поет, общественик, радетел за подбуждане на българската духовност и култура, любящ съпруг, баща и горд дядо.
Петър Парижков е роден в с. Алеково, Ловешка област, през 1944 г. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“.
Прави първите си поетични опити още през ученическите си години, публикувани в сп. „Родна реч“, в. „Народна младеж”, великотърновския в. „Борба“. Служи като граничар на южната граница. За граничната бразда поетът създава стихове, изпълнени с високо чувство за дълг и отговорност към родината.
От 1994 г. започва работа в УниБИТ първоначално хоноруван преподавател, а от 1999 г. – като щатен. Ръководител е на катедра „Книга и общество“, ръководител на издателство „За буквите – О писменехь“ към СВУБИТ, главен редактор на ежегодния научен сборник „Трудове на СВУБИТ“, зам. главен редактор на сп. „Издател“ и член на редакционния комитет на в. „За буквите – О писменехь“.
Преподава дисциплините „Книгознание. История на книгата“, „История на книгоиздаването и книготърговията“, „Книгоразпрост-ранение“, „Книжовната култура на Българското възраждане“ и др.
Преподава и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
През 1993 г. защитава дисертация на тема „Книжарството в България през Възраждането“ и получава научната степен „кандидат на филологическите науки“. Хабилитира се в направление Книгознание, библиотекознание, библиография. Научното звание „доцент“ му е дадено от ВАК при МС през 1999 г.
Изследва историята на българската книга, книгоиздаване и книготърговия от ХІІІ в. до днес. Има над 150 публикации по тази тематика (монографии, статии, доклади и др.), по-важни от които са книгите „Възрожденски книжари“ (в съавторство) (1980), „Апостоли на книгата“, кн. І (1984), „Апостоли на книгата“, кн. ІІ (1986), „Отец Матей Преображенски (1828 – 1.ІІІ.1875). 110 години от смъртта му“ (съставител, редактор и автор) (1985).
Участва в създаването на „Енциклопедия Българска книга“ (2004) под научното ръководство на проф. д.ф.н. Ани Гергова.
Създател на идеята за провеждане на конференция на 1 ноември по случай Деня на народните будители, която се превръща в традиционна за Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Екип от млади учени от УниБИТ се захванахме с идеята да създадем филм-портрет, чрез който да разкрием неговия житейски и творчески път.
Филмът „Живот, посветен на книгата и на духовността българска“, представен за първи път пред широката интелектуална общественост на 23 април 2012 г. в Университета по библиотекознание и информационни технологии, е създаден по идея на Любомира Парижкова, дъщеря на Петър Парижков, реализиран е по проект „Нови политики за стимулиране на четенето. Изследване на буккросинг практики в България“ и финансиран от Фонд „Научни изследвания“, по програма „Млади учени“. В подготовката му – сценарият и режисурата, е от нас, младите автори. Операторът е Владимир Сирийски от bTV, а студиото, изработило филма – New Age Studio. Музиката във филма е авторска на Милко Дудулов, а фотографът на проекта е Камелия Планска.
Документалният филм-портрет е изграден на базата на интервюта – с роднини, с приятели, с колеги. По този начин всеки един от говорещите допълва пъзела, който изгражда портрета на Петър Парижков. Всички обаче са обединени от увереността, че представят образа на един достоен българин, родолюбец, възрожденец по дух и дело, и на човек, който е посветил живота си на книгата.
След представянето на филма бе проведена анкета сред зрителите за отчитане на въздействието от прожекцията. От 51 попълнили анкети 40 са жени. Възрастовият профил на анкетираните отчита превес на хората над 40 години, следвани от тези между 20 и 30-годишна възраст, само един е посочил възраст до 20 години (Вж. фиг. 2).
Фиг. 2
Анкетираните-зрители са от различни професии: преподаватели, юристи, социолози, журналисти, инженери, бармани, студенти и т.н. 98% от тях смятат, че чрез положителни примери може да се стимулира четенето.
82% от анкетираните дават отлична оценка на документалния филм за книговеда Петър Парижков, 14% – много добра, по 2% са онези, които смятат, че е добър филма и онези, които не са дали отговор (Фиг. 3).
Фиг. 3
По повод създаването на филма сценаристите споделиха следното.
Любомира Парижкова (режисьор и съ-сценарист):
В началото на 2012 г. започнах подготовката за сценария на филма. За целта се обърнах към мои роднини и близки, които споделиха спомени за баща ми. Събирах снимки с него както от семейството, така и от университета, където работеше. Изчетох форумите в Интернет, където се споменаваше неговото име. Зарових се в неговата професионална биография, така че по максимално обективен начин да представим изследователския и творческия му път. Първоначалният списък на хората, които трябваше да бъдат интервюирани, беше с около 20 имена. След като успях да открия студио и оператор на достъпна за проекта цена, се оказа, че трябва значително да намаля броя на участниците във филма. За мен и за моя екип (ас. Събина Ефтимова и ас. Соня Спасова) беше изключително важно да намерим хората, които ще дадат различни гледни точки в построяването на портрета на Петър Парижков. Трябваше да има негови колеги, негови приятели, разбира се, роднини, така че да се обрисува и човекът, и професионалистът, и преподавателят. Изборът не беше лек, и най-вече заради това, че трябваше да се лишим от присъствието на важни за нас и за филма личности.
Друг нелек бе подборът на стиховете, звучащи във филма. През целия месец януари четях стихове на поета Парижков, някои все още бяха написани на ръка или на пишеща машина, защото след смъртта на баща ми открихме стотици негови непубликувани стихотворения.
В резултат от снимачния процес разполагахме с почти седем часа запис, а трябваше да направим филм във формат за телевизия от 27 минути, което означаваше сериозно съкращаване. Понякога изпадах в пълна безизходица от кои реплики от филма да се лиша... Изключително интересно за мен беше това предизвикателство, което ми помогна да осъзная факта, че в седем секунди например могат да бъдат казани много важни неща.
Вълнуващо изживяване за мен бяха и репетициите със студентите, които четоха стиховете и текста зад кадър. Въпреки че не са професионалисти, всички те усетиха емоционалния заряд, който носи всяко стихотворение, и успяха да предадат чувствата и настроенията на поета.
Когато след известно време отново гледах готовия филм, изпитах чувство на удовлетворение и на гордост от направеното, особено след няколкомесечните безсънни нощи, прекарани в засичане на секунди от някое интервю, напасване и търсене на най-добрата снимка, която да тушира вълнението на участниците във филма. Въпреки и недобронамерените коментари, които получихме след качването на филма в U-tube, смятам, че като екип от млади ентусиасти, които се посветихме на идеята да покажем един пример за книголюбие и за живот, безусловно посветен на духовното, сме се справили добре.
Вярвам, че добрият пример е важен за днешното общество и би помогнал в търсенето на изгубените ценности в днешния глобализиран и комерсиализиран свят.
Събина Ефтимова (асистент-режисьор и съ-сценарист):
Когато бях поканена да участвам в екипа по проекта и да съм част от хората, които да създадат филм за личността на Петър Парижков, аз се уплаших. Уплаших се от мисълта, че трябва да застана срещу делото на един човек-вселена и да преценя кое от всички неща в живота му е важно да бъде показано чрез един филм-портрет.
Аз съм възпитаничка на Университета по библиотекознание и информа-ционни технологии и съм минала през школата на д-р Петър Парижков. Той не беше просто преподавател, а онази рядко срещана магия на човек, работещ с любов и дръзновение. Затова създаването на филма за мен беше повод да преосмисля начина си на работа със студентите и отново да си спомня защо съм избрала тази професия. Да навлезеш в света на някого и да търсиш следите от неговите борби и успехи е винаги трудно, трудно не защото можеш да сбъркаш, а защото е нужно да си обективен. Всяко интервю, всяко стихотворение, бяха още един щрих към образа на българина, съхранил и предал за поколенията знанието и любовта към книгата и словото българско!
Соня Спасова (асистент-режисьор):
Работата ми като асистент-режисьор по биографичния филм за Петър Парижков бе предизвикателство. От една страна бе трудно да се подбере най-важната информация за неговия живот, за творчеството и за научната му дейност в рамките на 30 минути. Всички интервюирани негови колеги, близки и приятели разказваха интересни и емоционални истории за отношенията помежду им, за човека и твореца Петър Парижков. Точно заради това бе голяма отговорността да преценим какво да включим във филма и какво – не. От друга страна, всички думи, казани за него са еднозначни – добър приятел, любящ баща и съпруг, изключителен професионалист, талантлив поет. Бих се радвала, ако в бъдеще имаме възможност да създадем една по-разширена версия на филма, в която да покажем още аспекти на неговия живот и дейности.
Споделени мисли на участниците във филма
след неговото представяне
Проф. д.ик.н. Стоян Денчев:
Няма нищо по-естествено от това в Деня на книгата, деня на четенето, да видим този филм, посветен на колегата Петър Парижков. Аз, така както повечето от вас, се развълнувах от този филм.
Спомням си момента, в който Петър Парижков ме запозна с Илия Пехливанов – друг съвременен възрожденец. Тримата заедно обмисляхме идеята как да подновим издаването на „Вестник за буквите”. Идеята беше на Парижков. Смея да твърдя, че е най-доброто българско издание.
Спомням си как отново тримата организирахме Инициативния комитет за честването на сто години от рождението на Лихачов – един руснак, който е направил много за България.
Няма нищо по-добро от това един човек да се възроди чрез децата си, както стана и при Петър Парижков. В своето изказване Донка Правдомирова каза, че той почина тогава, когато беше в процедура за получаване на званието „професор” и не можа да довърши тази своя процедура. Обещавам, че на следващото заседание на Академичния съвет ще направя предложение Петър Парижков да бъде удостоен посмъртно със званието „почетен професор” на университета.
Професор Правдомирова:
Аз съм толкова развълнувана, че не знам какво да кажа. Толкова много неща имам да споделя. Ние сме и връстници с него и някак си носехме това възпитание, тази любов към Търновския край, към земята, към българското народно усещане. Може би най-важното е, че Петър Парижков беше човек с възрожденски дух, възрожденски просвещенец. Това личеше във всяко негово действие.
Основните си мисли казах във филма. Но мога да призная още нещо. Той редактира една от моите книги и ми показа как се прави редакция. Петър Парижков е един от най-добрите редактори в България, доколкото ми е известно.
Матей Шопкин:
Заставам пред вас дълбоко развълнуван, трогнат, очарован от този великолепен филм, който видяхме, посветен на Петър Парижков. Има някакъв особен, някакъв силен символ в това, че в Деня на книгата се прожектира този филм, че този филм е посветен, както почти всички казахме, на един голям българин, на един гражданин, талантлив поет, учен, публицист и т. н. И аз като Донка Правдомирова си позволявам така, щото сме земляци, бих могъл много да говоря, но в случая искам да изкажа своята сърдечна благодарност, похвала към Любомира, дъщерята на Петър Парижков, към неговата съпруга Жени, към Христиана и към всички, които са взели участие в създаването на този филм. Ако в момента Петър Парижков ни гледа от небесата, навярно ще бъде трогнат. Аз съм сигурен, въпреки че по характер той беше строг, сериозен, твърд, че ще отрони благодарствена сълза. Сълза на благодарност и същевременно на жал, че така рано си отиде от този Божи свят. Но ако случайно той ни слуша, искам до го възвърна към нашите млади години, когато бяхме съквартиранти с него, към далечната 1965 г., когато му посветих стихотворението „Млади поети“. Аз съм му посветил три стихотворения. Едното е това:
Млади поети
на Петър Парижков
Строги клетви и ветрени думи
и пророчески горди чела,
всеотдайност и светли безумия
и готови за полет крила.
Падат сини светкавици в мрака
и блести през годините път.
Кон до коня, юнак до юнака
и поет до поета вървят.
Мятат гриви запалени клади,
плачат облаци, пеят води.
Събудете се, мъртви площади,
усмихнете се, градски звезди.
Не тъгувайте будни любими,
тази нощ сме големи деца.
Като вечни класически рими
светят в мрака лица и сърца.
Има нещо безумно и свято,
има някакъв грях, може би.
В тази нощ, тази нощ, за която
утре всеки от нас ще скърби!
И ще повторя отново това, което казах и във филма: поклон, поклон, дълбок поклон пред светлата памет, пред делото, пред голямото дело на достойния българин, на талантливия поет, на всеотдайния учен, на общественика Петър Парижков.
Екипът на проекта изказва своята благодарност на Фонд „Научни изследвания” без чиято подкрепа този филм нямаше да може да бъде реализиран.
Достъп до филма: http://youtu.be/dgS58srZaj0
Сайт на проекта: www.readcrossing.com
