вторник, 8 януари 2013 г.

Велики български открития - част 1


1. Двигателите на модула Орел
Реактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от д-р. инж. Иван Ночев, българин.
Първи стъпки на Луната. На 16 юли 1969 г. от космодрума Кенеди на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб Аполо 11 с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул Орел, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След неколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите:
„… Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството…”
Малко по-късно той е последван от Олдрин.
По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка” с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с Аполо 11, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея.
Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула Орел с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб. 
Иван Ночев е роден през 1916 г. в Карлово. От малък той се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод Арсенал, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
През 1942 г. с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.
През 1951 г. инж.Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. за САЩ, където работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
През 1962 г. д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.
 

2. Българският фолклор
През 1977 г. американските космически станции Вояджър 1 и Вояджър 2 политат към космоса в търсене на разумен живот. Основната цел на мисията е да изследва планетите Юпитер и Сатурн и техните спътници, и пръстени. Прикрепена към двата апарата Вояджър към космоса полита и Златната плоча на Вояджър. Грамофонна плоча, която съдържа 115 снимки, поздравления на 55 езика, множество природни звуци от прибой, вятър, гръмотевици и животни.
В добавка – Златният диск на борда съдържа и една от най-популярната музика на Земята:
Бетховен с 2 произведения, Бах с 3 произведения, Моцарт с Вълшебната флейта и други. Сред тях обаче е и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпята от Валя Балканска, българка.
 

3. Хапчето АнтиБебе
Откривателя на хапчетo AнтиБебе, което промени живота на мъжете и жените, е Карл Джераси, евреин с български произход. Той е роден във Виена. Майка му е австрийска еврейка, а баща му е български евреин, кожен лекар в София. Детските си години прекарва в България с родителите си. Когато става на 5 години, заминава с майка си за Виена. Родителите му се развеждат, но не за дълго. През 1938 г. той и майка му са изгонени от Австрия заради еврейския си произход. Те се връщат в България, като родителите му отново се събират, за да могат Карл и майка му да получат българско гражданство. Живее още една година в София при баща си и учи в Американския колеж. През това време майка му заминава за Англия, за да уреди имигрантски визи за САЩ за тях двамата. Така през 1939 г. 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати.
Самият Джераси признава, че ако не е била България, не би успял: „… Австрия ме изхвърли, но България ме прие и направи възможно заминаването ми за САЩ…”
Следват училище, работа, сватби и раздели. През 1951 г. Карл Джераси, заедно с бостънските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок Джераси, откриват първото хапче АнтиБебe, известно още като първото противозачатъчно хапче.
 


4. Фотокопирната Техника


Построяването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 г. отАкадемик Георги Наджаков, българин.
Днес е невъзможно да си представя цивилизования свят без копирната техника. И отново всичко тръгва от един българин.
Акад. Георги Наджаков е роден през 1897 г. в гр. Дупница. Завършва физика и математика през 1920 г. в Софийския университет. Специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен. Бил е ректор на Софийския университет в периода 1947 – 1951 г. Негови откритията в областта на физиката са:
- фотоволтаичния ефект при диелектрици и полупроводници, признат като ефект на Наджаков – Андрейчин;
- фотоелектретно състояние на веществото, за което стана дума;
- открития по фотоелектричната проводимост;
- ланжвеновите йони;
- магнитните изследвания;
- латентния фотографски образ и други.
Българинът също така е създател на Физическия институт при Българската академия на науките. Той е и един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените и на Световното движение за защита на мира, също той е член и почетен председател на Световния съвет на мира.
 

5. Douglas DC-3 
Главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 е Асен Йорданов, българин.
Световноизвестният летец и авиоконструктор е роден през 1896 г. в София.
Като дете летенето го завладява. Сам си намира книги и започва да конструира първите си самолети. 
През 1912 г., когато Асен Йорданов е на 16 години, извършва първия полет с планер в България - безмоторен самолет, който изработва сам.
Още същата година заминава да учи в пилотското училище в Етан, Франция. Балканската война обаче променя плановете му и той се връща в България. Заминава за фронта като доброволец и постъпва като аеромеханик.
Малко преди включването на България във военните действия, Асен Йорданов изпитва пред публика първия български моторен самолет. Датата е 10 август 1915 г. В този самолет, той въвежда третото крило, за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса.
Аеропланът е признат за изобретение от специална комисия на Министерството на войната и е бил изложен в Царския манеж.
Така, 10 август 1915 г. се смята за начало на българското самолетостроене.
По-късно започва работа като чертожник в концерна Къртис, и се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене Боинг, Локхийд и Дъглас.
Така се стига до транспортния самолет Дъглас ДС-3, а по-късно известните от Втората Световна война летящи крепости Боинг Б-17 Фортрес, Боинг 29 Суперфортрес, тежкия изтребител Лайтинг П-38, на които главен конструктор е Асен Йорданов.
Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава:
...От него, както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация...
Асен Йорданов - български авиоинжинер със световна известност. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в Залата на славните в нюйоркското летище Ла Гуардия, а в музея Ер спейс са изложени негови лични вещи.
Той самият до последно е държал на табелката в дома му в САЩ да пише: Асен Йорданов - български пилот авиатор.