Поредицата ни за великите български открития, които помагат за самочувствието ни и ни карат да обичаме родината си все повече, продължава и в този брой. Именно българи са изобретили първата говореща книга за слепи, световният рекорд на 100 м с препятствия и рекордите в художествената гимнастика принадлежат на наши сънародници.
1. Говореща книга за слепи
Български студент в САЩ спечели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. 23-годишният Лъчезар Цветанов от София учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, щат Кънектикът. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. Наградата за изобретението е $5000.
При разгъване сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.
2. Световен рекорд на 100 метра с препятствия
Световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди)
принадлежи на Йорданка Донкова, българка. Тя е състезателка по лека атлетика и поставя своя рекорд в 100 метра с препятствия през 1988 г. До ден днешен той все още не е подобрен. Йорданка Донкова притежава европейския и олимпийския рекорд в същата дисциплина на 100 метра с препятствия от 12.38 секунди.
Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства.
Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка – победителка в крайното генерално класиране от веригата Мобил Гран при.
3.Рекорд в Художествената Гимнастика
Най-много световни титли в художествената гимнастика (многобой) имат: Мария Гигова (1969, 1971,1973 г.), българка, и Мария Петрова (1993,1994,1995 г.), българка.
Мария Гигова и Мария Петрова са в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки.
Българите можем да се гордеем и с най-много записани отборни световни титли в художествената гимнастика – 9, както и с най-много индивидуални световни титли в същата дисциплина – 10.
4.Идеите за ООН
Идеите, развити в книгата „Звезда на съгласието”, служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. Автор на „Звезда на съгласието” е Никола Димков, българин. Той е роден през 1859 г. в българското село Горно Броди, по онова време – в пределите на Османската империя,
в днешно време – под името Ано Вронду в Гърция. Получава образованието си в
Париж. След което се установява в Цариград, днес Истанбул. Развива бизнес с подкови, открива фабрика.
В края на 1916 г. и началото на 1917 г. инж. Никола Димков написва книгата
„Звезда на съгласието”. Книгата сама по себе си представлява проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.
Никола Димков отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и
чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ – Томас Уилсън. Това е по времето, когато САЩ все още не са се намесили в Първата Световна война и прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите не са съществували.
Дори биографът на Томас Уилсън – Бекер, свидетелства, че идеята не е била на
президента, а е заимствана.
В проекта си Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва „средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света”.
5. Най-добрият Студент
Най-добрият студент за Европа, Близкия Изток и Африка на компютърната академия Cisco Systems за 2003 е Йордан Кацаров, българин. Той започва обучение по CCNA (Cisco Certified Network Associate), когато е на 13 години. На 15 години вече изучава CCNP в Cisco aкадемията към Българската Стопанска Камара. Успява да премине всички семестри и спечелва признанието за най-добър студент. Мечтата му е да стане експерт. Експертите в света са едва 9000. България е една от страните с най- много експерти - 7.
Това си е голямо постижение за България, като се има предвид, че броят на
Cisco академиите е 3270, а на курсистите – над 153 хиляди.
