Топ 10 на най-красиви водопада в света

Туристическият портал Yahoo!Travel състави класация на най-запомнящите се и спиращи дъха водопади в света.  От неописуемия по мащабите си Ниагарски водопад до елегантния воал на водопада Анхел във Венецуела, класацията е обхванала всички наистина впечатляващи водни стени на планетата. С падащите капчици, леката мъгла и дъгата над водата, с грохота при разбиването на водата в скалите и мощта, която се крие зад този природен феномен, те са притегателна сила за огромен брой туристи. Ето и 10-те най-красивите водопада в света.

1. Плитвис Лейкс  (Хърватия)

Националният парк Плитвис лейкс се намира в югозападната част на Хърватия, а входът за посещение е около 15 долара. Паркът предлага и тричасови обиколки за групи на цена от близо 130 долара за група. Уверете се, че ще разгледате от централния вход. Възвишението над няколкото пещери предлага изглед към всички езера.

Най-близък голям град: Паркът се намира на 130 км от Загреб и до него се стига с кола за по малко от 2 часа.

Най-подходящо време за посещение: От май до септември.

2. Ниагара (САЩ и Канада)

Това е най-големият водопад в Северна Америка, който отделя САЩ от Канада край Бъфало, щата Ню Йорк. Състои се от три отделни каскади, две от които са на американска територия. И досега се води спор от коя страна на границата има по-красива гледка. Но при всички случаи и от двете страни пейзажът е впечатляващ. Истината обаче е, че най-добре е да се насладите на водопада от… самата вода. Изградена е специална платформа за туристите над река Ниагара. Не забравяйте да си вземете дъждобран.

Най-близък голям град: Бъфало, на 27 км от Ниагара.

Най-подходящо време за посещение: През лятото е претъпкано с посетители, така че няма да сбъркате, ако отидете през май или септември.

3. Игуасу  (Аржентина)

Мрежа от 275 водопада, които се разпростират на близо 3 км, Игуасу е толкова впечатляващ със своите размери, че когато Елеонр Рузвелт го вижда за първи път отбелязва “Бедният Ниагара”.

Един от най-популярните участъци е Дяволското гърло, оформен под формата на подкова водопад, който е  широк 82 метра и висок 701. Бихте могли да посетите Игуасу сами, но ще видите повече, ако си наемете гид.

Най-близък голям град: Игуасу е на 90 минути полет със самолет северно от Буенос Айрес.

Най-подходящо време за посещение: За да срещнете най-добри цени и високи температури между 24 и 29 градуса, посетете го през октомври.

4. Ханакапи аи (Хавайските острови)

Водопадът напомня праисторическата природа, претворена в “Джурасик парк”. Тънката струйка вода се разпръсква от над 100 м височина, виейки се между скалите и тропическата растителност. Пътеката до водопада е не по-малко живописна. Освен това е напълно достъпна и маркирана. Лесно се намира и не ви е необходим екскурзовод, за да стигнете до водопада.

Най-близък голям град: Началото на туристическия маршрут е на 15 минути с кола от Аналей.

Най-подходящо време за посещение: От септември до декември.

5. Йосемит (САЩ)

Този водопад е висок 739 м. Сам по себе си е невероятен, но заобикалящите го гранитни скали и гигантските секвои го превръщат в една от впечатляващите забележителности в страната. От паркинга на хотела Йосемит лодж може да се качите безплатно на автобус до спирка номер 6. Там започва туристическата пътека, която води до основата на водопада.

Най-близък голям град: Националният парк Йосемит се намира на 314 км от Сан Франциско.

Най-подходящо време за посещение: От март до юни.

6. Виктория (Зимбабве и Замбия)

Водопадът е два пъти по-висок от Ниагара и е толкова мощен, че при ясно време пръските от падането на водата могат да се видят от 48 км. Впечатленията се засилват и от обстановката – екзотика в пълния смисъл на думата. Край бреговете на реката винаги има бабуни, слонове и хипопотами. Можете дори да пробвате рафтинг. Естествено, никой няма да ви спуска от водопада.

Най-близък град: Ливингстън е на около 13 км от водопада.

Най-подходящо време за посещение: От февруари до май.

7. Съдърланд (Нова Зеландия)

Разположен в югозападната част на Националния парк Фиордланд, този водопад е истински шедьовър. Водата се спуска от 580 метра височина и се отклонява в ляво и дясно, като така оформя три каскади. Най-добре бихте могли да видите триото, като минете близо 5 км от туристическата пътека Милфорд.

Най-близък  голям град: Паркът се намита на 451 км от Куинстаун.

Най-подходящо време за посещение: От декември до февруари, когато в Нова Зеландия е лято.

8. Гълфос (Исландия)

В югозападната част на Южния остров, в националния парк Фиордленд, се намират впечатляващите каскади на Съдърланд. Наоколо има още много водопади, заради влажната атмосфера, но този е може би най-красивият. Водите му се отклоняват първо надясно, а след това наляво, като оформят три вертикални секции.

Най-близък голям град: Има автобуси от Рейкявик, пътуването е около час и половина.

Най-подходящо време за посещение: От юни до август.

9. Анхел (Венецуела)

Това е най-високият водопад в света – 978 м.  Част от водата буквално изчезва преди изобщо да достигне до земята. А, като погледнете нагоре, изглежда сякаш водата идва отникъде. Или някъде от облаците. Водопадът обаче е труднодостъпен, така че екскурзоводът е задължителен.

Най-близък  голям град: Анхел се намира в Национален парк Канаима, който разполага с летище с връзка към Каракас.

Най-подходящо време за посещение: От юли до ноември.

10. Лангфос (Норвегия)

Вместо да пада по права линия като повечето водопади, Лангфос се стича по скала и накрая се влива във фиорда Акра. Той не е най-големият водопад в Норвегия, но комбинираната му височина от 636 м и широчина от 62 м са впечатляващо съчетание. Лангфос е и един от малкото, които не са използвани за производството на електроенергия.

Най-близък голям град:  Може да шофирате пет часа от Осло до малкото градче Етне или да летите от Осло до летището в Хаугесунд, което е на 69 км от Етне.

Най-подходящо време за посещение: От юни до септември.

Какво българите са дали на света:

 1.      209 см

Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени), който принадлежи на Стефка Костадинова, българка. Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 г.

Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика и е родена е в Пловдив, където завършва спортно училище. Кариерата й започва с гимнастика и плуване и чак след това с лека атлетика. Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.

На 30 август 1987 г. Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 г. печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. Година по-късно тя се отказва официално от състезателната си кариера. Към днешна дата Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет.

2.      1497 победи

Шампионът по свободна борба, който пропуска само три победи в над 1500 официални мача с противници от пет континента, e : Дончо Колев Данев (ДАН КОЛОВ), българин.

Роден е през 1892 г. в с. Чадърлии (сега с. Сенник), Севлиевско. Заминава за САЩ, когато е едва на 17 години. Работи, каквото му попадне. Започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби. През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925 г. самият той става професионалист.

През цялата си спортна кариера побеждава противници от 5 континента, включително Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китай. През 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата Европейски шампион по свободна борба.

Наричат го Кинг Конг, Кралят на кеча, Балканският лъв. През целия си живот Дан Колов запазва българското си гражданство, като отказва предложенията за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин.”

Раздава цялото си състояние за благотворителност. Първият самолет на Българските Пощи е купен от него.

 3.      Опакованият Райхстаг

През 1995 г. Опакованият Райхстаг привлече 5 милиона посетители в центъра на Берлин. Уникалният проект е дело на: Христо Явашев, българин и съпругата му Жан-Клод.

Родом от Габрово, Христо Явашев произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритос. Братята му са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев. Учи в Художествената академия. През 1957 г. емигрира и е лишен от българско гражданство. Отива в Париж и там среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. И двамата са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г.

Христо Явашев или както го знаят из цял свят – Кристо – е създател на опаковането като художествен похват. Работи съвместно със съпругата си, французойката Жан-Клод. Един от първите проекти на Кристо в Париж е  да задръсти една улица с празни варели на Shell. Идеята му е да докаже, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява.

Опаковал е моста Пон Ньоф в Париж (най-стария мост във френската столица). Опакова пристанище Колони на река Сена, за да покаже, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява. Сред най-мащабните му проекти са Завеса в долината Чадърите и опаковането на Райхстага. Обкръжените острови е следващото значимо начинание на авангардиста. Проектът е осъществен през 1980 – 1983 г. в басейна на плитководието на Маями, Флорида. 11 острова с изкуствен произход са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.

Последната инсталация на Кристо – Портите (The Gates) – бе изложена в продължение на 2 седмици в Сентръл парк в Ню Йорк през февруари 2005 г. и привлече милиони посетители. 7 503 парчета оранжев плат са монтирани на 23 мили по алеите на Сентръл парк в Ню Йорк. Хилядите тонове стомана, плат и пластмаса, от които са направени Портите, впоследствие са рециклирани.

Кристо и Жан-Клод се гордеят, че са екологични художници и че отстраняват всяка следа от художествените си творби, сглобявани с години, някои от които са се виждали дори от Космоса. Първата в България изложба на знаменития авангарден художник Христо Явашев е открита в София през 2006 г. в галерията на Националната художествена академия. Изложени са 62 постера, собственоръчно подписани от художникa.

4.      Сюрреализъм

В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо иЖорж Папазов, българин.

Авангардният творец е роден в Ямбол като последно момче от шестте деца на търговеца Панайот Папазов.

Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.). След войните учи в Прага в Инженерно-строително училище. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където среща и бъдещата си съпруга Беатриче. През 1920 г. и 1921 г. е във Виена, където изучава старите майстори и следи съвременния художествен живот. През 1922 г. Жорж Папазов се установява в Берлин. През 1923 г. участва в голямата художествена изложба в немската столица. Оттогава е приятел с Оскар Кокошка. През 1923 г. заминава за Швейцария, а 1924 г. се озовава във френската столица.

Твори в Париж. Отдава се изцяло на изкуството си. Приятел е с Жул Паскен, който го посвещава в културния живот на френската столица. Първите му експерименти в абстрактната живопис го сближават с Пикасо, Брак, Леже, Ханс Арп, Макс Ернст, Андре Масон, Хуан Миро. Така се ражда и първата изложба на сюрреалистите в Париж.

През 1926 г. открива първата си самостоятелна изложба във Франция, в галерия Вавен-Распай. Поканен е и отвъд Океана. Следват експозиция по целия свят почти всяка година. В България прави 4 изложби.

5.      Мартеничката

Традицията, която повелява на 1 март всяка година да се закичваме с Пижо и Пенда за здраве и против уроки или както още ги наричаме – Мартеници. В класическия си вид Mартеницата e усукан бял и червен конец. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв и живот, а бяло – чистота и щастие.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато хан Аспарух победил византийските войници, той написал писмо и го вързал с бял конец за крака на една птица. Птицата била ранена от византийските войници, обаче успяла да пристигне в българския лагер. Но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта й. Оттам и идеята за бялото и червено конче, което наричаме Мартеница.

Друга легенда гласи, че древните корени на този ритуал почитат Бог Марс. Той е Бог на пролетта, а по-късно и Бог на войната. Обикновено войните започвали в началото на март. Тогава жените завързвали на мъжете си червени и бели парчета плат с малки фигури на момиченце и момченце.

Има две версии защо се правело така: Първата е да напомнят на мъжете за техните семейства. Втората – да се молят на Баба Марта за хубаво и топло време, за да има по-малко загинали от измръзване войни.

Мартеничката се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица.

Разработване на нови материали със смесено окислено състояние за опазване на околната среда

 Проф. дхн И. Митов

Основната идея на научния проект се основава на разбирането за определящата роля на електронните и обменни взаимодействия в катализата и връзката между електронна структура и функционални качества на катализаторите - активност, селективност и устойчивост. Поставената цел и нейното изпълнение се осъществяваше чрез използване на нетрадиционни методи за синтез на материали с подходяща електронна структура и моделирани степени на взаимодействия, благоприятстващо за създаване на нови по-ефективни катализатори за опазване на околната среда.

Основните резултати от изпълнението на проекта и договора могат да се групират както следва:

1. Фундаментални научни резултати и иновативни приноси за създаване на материали с мултифункционално приложение: Разработване и прилагане на нов подход за избор на оптимален състав и структура на хетерогенни катализатори; Изясняване на механизма на каталитичното действие на реакции с различен окси-редукционен потенциал, със значение за опазване на околната среда и стопански важни реакции; Приноси в материалознанието: Разработване на нови и нано-структурирани материали (от 3 до 30 nm), получени по нови и нетрадиционни методи - механохимичен синтез без и в съчетание с ултразвуково поле или термична обработка, метод на полимеризирания комплекс, синтероване на материалите в условията на искрова плазма и др. Получените катализатори осигуряват различна степен на обменни взаимодействия (Ферити с различна степен на инверсност: Me_хFe_3-хO₄, Me = Fe²⁺, Mg²⁺, Co²⁺, Cu²⁺, Cu_1-xCo_xFe₂O₄; Fe₂O₃-CuO, Fe₂O₃-CuO-CoO,Смесено оксидни системис набор от различна здравина на кислородната връзка: Fe₂O₃-NiO, Fe₂O₃-ZnO,Fe₂O₃-NiO-ZnO; Твърди разтворина заместване или на внедряванеFe₂O₃+CeO₂, Au/Fe₂O₃+CeO₂, Al₂O₃-SiO₂,ZrO₂-Y₂O₃, MgO-Fe₂O₃-SiO₂и др.). Фундаменталните и приложни резултати от изледванията по проекта са публикувани в 65научни публикации, от които 53излезли от печат и 12 приети за печат в списания и сборници. Част от резултатите са намерили място в реномирани химични и физични списания като Polym. Bull., React. Kinet. Mech. Catal., Ecology&Safety, Hyperfine Interact.,AppliedSurfaceScience,J. Phys., CatalysisCommunication, Microporous and Mesoporous Materials, AppliedSurfaceScience, J. Therm. Anal. Calorim., Journal of Solid State Chemistry, Inorganic Materials, Applied Catalysis B: Environmental,Canadian Journal of Chemistry,CatalysisLetters, Central European Journal of Chemistryидр.Част от резултатите са докладвани на 25 авторитетни международни и национални научни форуми като 14 докладa са устни, а 37 са постерни.

2. Образователен модул:При изпълнение на проекта се получени резултати, които са довели до повишаване на квалификацията на работния колектив, обучение на млади учени, докторанти и професионална ориентация на студенти. Успешно са защитени еднадисертация за научната степен „Доктор на науките”, четири дисертации за научната степен „Доктор”, четири дипломни работи. Спечелени са конкурси за заемане на академични длъжности „Професор”, четири „Доцент”, три „Гл. Асистент”, преподаване на специализирани лекции пред студенти бакалаври и магистри.

3.Създаване и укрепване на междуинституционалното и международно сътрудничество – обмяна на опит, познания и съвместно използване на апаратура:

Създадени са трайни връзки между участващите колективиот Институт по катализ – БАН, Институт по органична химия с Център по фитохимия – БАН, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, Пловдивски университет „П. Хилендарски” с потенциал за разработване на нови проекти. Разширени са международните връзки и сътрудничество с Институт по химия, технология и металургия- Сръбска акедемия на науката и изкуствата, Институт по геотехника - Словашка академия на науките, Център по неорганична химия към CNRS – Франция и др. по тематични направления химична кинетика и катализ, трибология, екология и опазване на околната среда, нови и наноматериали, приложна химия.

4. Обогатяване на метариална база: Отпуснатите средства по договора в размер на 222 000 лв. позволиха в период на тежка икономическа криза да бъдат осигурени условия за изпълнение на научни задачи. Закупени бяха тръбни и камерни пещи, броячи, радиоизотопи, трибореактори и механо-оборудване, химикали, газове и консумативи.

Висока международна оценка и признание за основните изпълнители на проекта, Мьосбауеровата група в Институт по катализ - БАН беше дадена от Mossbauer Effect Reference and Data Journalчрез MEDC International Advisory Board(2011) за постигнати високи резултати в областта на приложение на резонансната спектроскопия в катализата (Приложение).

Изследователският екип изказва своите благодарности на Фонд „Научни изследвания” към МОМН за предоставените средства, позволили на работния колектив да реализира своите идеи за целите на науката и в полза на обществото.

Приложение

Живот, посветен на книгата и на духовността българска

           Филм-портрет на Петър Парижков

Соня Спасова, Събина Ефтимова, Любомира Парижкова

 

 

 

Отишлият си преди пет години от нас Петър Парижков бе уважаван преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, всеотдаен учен-книговед, изследовател на Българското възраждане и книжарството, поет, общественик, радетел за подбуждане на българската духовност и култура, любящ съпруг, баща и горд дядо. 

Петър Парижков е роден в с. Алеково, Ловешка област, през 1944 г.  Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“.

Прави първите си поетични опити още през ученическите си години, публикувани в сп. „Родна реч“, в. „Народна младеж”, великотърновския в. „Борба“. Служи като граничар на южната граница. За граничната бразда поетът създава стихове, изпълнени с високо чувство за дълг и отговорност към родината.

От 1994 г. започва работа в УниБИТ първоначално хоноруван преподавател, а от 1999 г. – като щатен. Ръководител е на катедра „Книга и общество“, ръководител на издателство „За буквите – О писменехь“ към СВУБИТ, главен редактор на ежегодния научен сборник „Трудове на СВУБИТ“, зам. главен редактор на сп. „Издател“ и член на редакционния комитет на в. „За буквите – О писменехь“.

Преподава дисциплините „Книгознание. История на книгата“, „История на книгоиздаването и книготърговията“, „Книгоразпрост-ранение“, „Книжовната култура на Българското възраждане“ и др. 

Преподава и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

През 1993 г. защитава дисертация на тема „Книжарството в България през Възраждането“ и получава научната степен „кандидат на филологическите науки“. Хабилитира се в направление Книгознание, библиотекознание, библиография. Научното звание „доцент“ му е дадено от ВАК при МС през 1999 г.

Изследва историята на българската книга, книгоиздаване и книготърговия от ХІІІ в. до днес. Има над 150 публикации по тази тематика (монографии, статии, доклади и др.), по-важни от които са книгите „Възрожденски книжари“ (в съавторство) (1980), „Апостоли на книгата“, кн. І (1984), „Апостоли на книгата“, кн. ІІ (1986), „Отец Матей Преображенски (1828 – 1.ІІІ.1875). 110 години от смъртта му“ (съставител, редактор и автор) (1985).

Участва в създаването на „Енциклопедия Българска книга“ (2004) под научното ръководство на проф. д.ф.н. Ани Гергова.

Създател на идеята за провеждане на конференция на 1 ноември по случай Деня на народните будители, която се превръща в традиционна за Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Екип от млади учени от УниБИТ се захванахме с идеята да създадем филм-портрет, чрез който да разкрием неговия житейски и творчески път.

Филмът „Живот, посветен на книгата и на духовността българска“, представен за първи път пред широката интелектуална общественост на 23 април 2012 г. в Университета по библиотекознание и информационни технологии, е създаден по идея на Любомира Парижкова, дъщеря на Петър Парижков, реализиран е по проект „Нови политики за стимулиране на четенето. Изследване на буккросинг практики в България“ и финансиран от Фонд „Научни изследвания“, по програма „Млади учени“. В подготовката му – сценарият и режисурата, е от нас, младите автори. Операторът е Владимир Сирийски от bTV, а студиото, изработило филма – New Age Studio. Музиката във филма е авторска на Милко Дудулов, а фотографът на проекта е Камелия Планска.

 

Документалният филм-портрет е изграден на базата на интервюта – с роднини, с приятели, с колеги. По този начин всеки един от говорещите допълва пъзела, който изгражда портрета на Петър Парижков. Всички обаче са обединени от увереността, че представят образа на един достоен българин, родолюбец, възрожденец по дух и дело, и на човек, който е посветил живота си на книгата.

След представянето на филма бе проведена анкета сред зрителите за отчитане на въздействието от прожекцията. От 51 попълнили анкети 40 са жени. Възрастовият профил на анкетираните отчита превес на хората над 40 години, следвани от тези между 20 и 30-годишна възраст, само един е посочил възраст до 20 години (Вж. фиг. 2).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

              Фиг. 2

 

Анкетираните-зрители са от различни професии: преподаватели, юристи, социолози, журналисти, инженери, бармани, студенти и т.н. 98% от тях смятат, че чрез положителни примери може да се стимулира четенето. 

82% от анкетираните дават отлична оценка на документалния филм за книговеда Петър Парижков, 14% – много добра, по 2% са онези, които смятат, че е добър филма и онези, които не са дали отговор (Фиг. 3).

 

 

 

 

 

 

 

 

           

   Фиг. 3

 

По повод създаването на филма сценаристите споделиха следното.

 

Любомира Парижкова (режисьор и съ-сценарист):

 

В началото на 2012 г. започнах подготовката за сценария на филма. За целта се обърнах към мои роднини и близки, които споделиха спомени за баща ми. Събирах снимки с него както от семейството, така и от университета, където работеше. Изчетох форумите в Интернет, където се споменаваше неговото име. Зарових се в неговата професионална биография, така че по максимално обективен начин да представим изследователския и творческия му път. Първоначалният списък на хората, които трябваше да бъдат интервюирани, беше с около 20 имена. След като успях да открия студио и оператор на достъпна за проекта цена, се оказа, че трябва значително да намаля броя на участниците във филма. За мен и за моя екип (ас. Събина Ефтимова и ас. Соня Спасова) беше изключително важно да намерим хората, които ще дадат различни гледни точки в построяването на портрета на Петър Парижков. Трябваше да има негови колеги, негови приятели, разбира се, роднини, така че да се обрисува и човекът, и професионалистът, и преподавателят. Изборът не беше лек, и най-вече заради това, че трябваше да се лишим от присъствието на важни за нас и за филма личности. 

Друг нелек бе подборът на стиховете, звучащи във филма. През целия месец януари четях стихове на поета Парижков, някои все още бяха написани на ръка или на пишеща машина, защото след смъртта на баща ми открихме стотици негови непубликувани стихотворения. 

В резултат от снимачния процес разполагахме с почти седем часа запис, а трябваше да направим филм във формат за телевизия от 27 минути, което означаваше сериозно съкращаване. Понякога изпадах в пълна безизходица от кои реплики от филма да се лиша... Изключително интересно за мен беше това предизвикателство, което ми помогна да осъзная факта, че в седем секунди например могат да бъдат казани много важни неща.

Вълнуващо изживяване за мен бяха и репетициите със студентите, които четоха стиховете и текста зад кадър. Въпреки че не са професионалисти, всички те усетиха емоционалния заряд, който носи всяко стихотворение, и успяха да предадат чувствата и настроенията на поета.

Когато след известно време отново гледах готовия филм, изпитах чувство на удовлетворение и на гордост от направеното, особено след няколкомесечните безсънни нощи, прекарани в засичане на секунди от някое интервю, напасване и търсене на най-добрата снимка, която да тушира вълнението на участниците във филма. Въпреки и недобронамерените коментари, които получихме след качването на филма в U-tube, смятам, че като екип от млади ентусиасти, които се посветихме на идеята да покажем един пример за книголюбие и за живот, безусловно посветен на духовното, сме се справили добре.

Вярвам, че добрият пример е важен за днешното общество и би помогнал в търсенето на изгубените ценности в днешния глобализиран и комерсиализиран свят. 

 

Събина Ефтимова (асистент-режисьор и съ-сценарист):

 

Когато бях поканена да участвам в екипа по проекта и да съм част от хората, които да създадат филм за личността на Петър Парижков, аз се уплаших. Уплаших се от мисълта, че трябва да застана срещу делото на един човек-вселена и да преценя кое от всички неща в живота му е важно да бъде показано чрез един филм-портрет. 

Аз съм възпитаничка на Университета по библиотекознание и информа-ционни технологии и съм минала през школата на д-р Петър Парижков. Той не беше просто преподавател, а онази рядко срещана магия на човек, работещ с любов и дръзновение. Затова създаването на филма за мен беше повод да преосмисля начина си на работа със студентите и отново да си спомня защо съм избрала тази професия. Да навлезеш в света на някого и да търсиш следите от неговите борби и успехи е винаги трудно, трудно не защото можеш да сбъркаш, а защото е нужно да си обективен. Всяко интервю, всяко стихотворение, бяха още един щрих към образа на българина, съхранил и предал за поколенията знанието и любовта към книгата и словото българско!

 

Соня Спасова (асистент-режисьор): 

 

Работата ми като асистент-режисьор по биографичния филм за Петър Парижков бе предизвикателство. От една страна бе трудно да се подбере най-важната информация за неговия живот, за творчеството и за научната му дейност в рамките на 30 минути. Всички интервюирани негови колеги, близки и приятели разказваха интересни и емоционални истории за отношенията помежду им, за човека и твореца Петър Парижков. Точно заради това бе голяма отговорността да преценим какво да включим във филма и какво – не. От друга страна, всички думи, казани за него са еднозначни – добър приятел, любящ баща и съпруг, изключителен професионалист, талантлив поет. Бих се радвала, ако в бъдеще имаме възможност да създадем една по-разширена версия на филма, в която да покажем още аспекти на неговия живот и дейности.

 

Споделени мисли на участниците във филма

след неговото представяне

 

Проф. д.ик.н. Стоян Денчев:

 

Няма нищо по-естествено от това в Деня на книгата, деня на четенето, да видим този филм, посветен на колегата Петър Парижков. Аз, така както повечето от вас, се развълнувах от този филм. 

Спомням си момента, в който Петър Парижков ме запозна с Илия Пехливанов – друг съвременен възрожденец. Тримата заедно обмисляхме идеята как да подновим издаването на „Вестник за буквите”. Идеята беше на Парижков. Смея да твърдя, че е най-доброто българско издание. 

Спомням си как отново тримата организирахме Инициативния комитет за честването на сто години от рождението на Лихачов – един руснак, който е направил много за България. 

Няма нищо по-добро от това един човек да се възроди чрез децата си, както стана и при Петър Парижков. В своето изказване Донка Правдомирова каза, че той почина тогава, когато беше в процедура за получаване на званието „професор” и не можа да довърши тази своя процедура. Обещавам, че на следващото заседание на Академичния съвет ще направя предложение Петър Парижков да бъде удостоен посмъртно със званието „почетен професор” на университета.

 

Професор Правдомирова: 

 

Аз съм толкова развълнувана, че не знам какво да кажа. Толкова много неща имам да споделя. Ние сме и връстници с него и някак си носехме това възпитание, тази любов към Търновския край, към земята, към българското народно усещане. Може би най-важното е, че Петър Парижков беше човек с възрожденски дух, възрожденски просвещенец. Това личеше във всяко негово действие. 

Основните си мисли казах във филма. Но мога да призная още нещо. Той редактира една от моите книги и ми показа как се прави редакция. Петър Парижков е един от най-добрите редактори в България, доколкото ми е известно. 

 

Матей Шопкин:

 

Заставам пред вас дълбоко развълнуван, трогнат, очарован от този великолепен филм, който видяхме, посветен на Петър Парижков. Има някакъв особен, някакъв силен символ в това, че в Деня на книгата се прожектира този филм, че този филм е посветен, както почти всички казахме, на един голям българин, на един гражданин, талантлив поет, учен, публицист и т. н. И аз като Донка Правдомирова си позволявам така, щото сме земляци, бих могъл много да говоря, но в случая искам да изкажа своята сърдечна благодарност, похвала към Любомира, дъщерята на Петър Парижков, към неговата съпруга Жени, към Христиана и към всички, които са взели участие в създаването на този филм. Ако в момента Петър Парижков ни гледа от небесата, навярно ще бъде трогнат. Аз съм сигурен, въпреки че по характер той беше строг, сериозен, твърд, че ще отрони благодарствена сълза. Сълза на благодарност и същевременно на жал, че така рано си отиде от този Божи свят. Но ако случайно той ни слуша, искам до го възвърна към нашите млади години, когато бяхме съквартиранти с него, към далечната 1965 г., когато му посветих стихотворението „Млади поети“. Аз съм му посветил три стихотворения. Едното е това:

 

Млади поети

на Петър Парижков

 

Строги клетви и ветрени думи

и пророчески горди чела,

всеотдайност и светли безумия

и готови за полет крила.

 

Падат сини светкавици в мрака

и блести през годините път.

Кон до коня, юнак до юнака

и поет до поета вървят.

 

Мятат гриви запалени клади,

плачат облаци, пеят води.

Събудете се, мъртви площади,

усмихнете се, градски звезди.

 

Не тъгувайте будни любими,

тази нощ сме големи деца.

Като вечни класически рими

светят в мрака лица и сърца.

 

Има нещо безумно и свято,

има някакъв грях, може би.

В тази нощ, тази нощ, за която

утре всеки от нас ще скърби!

 

И ще повторя отново това, което казах и във филма: поклон, поклон, дълбок поклон пред светлата памет, пред делото, пред голямото дело на достойния българин, на талантливия поет, на всеотдайния учен, на общественика Петър Парижков.

Екипът на проекта изказва своята благодарност на Фонд „Научни изследвания” без чиято подкрепа този филм нямаше да може да бъде реализиран.

Достъп до филма: http://youtu.be/dgS58srZaj0

Сайт на проекта: www.readcrossing.com

Oписание и получени резултати от работата по научно-изследователски проект

Д-р Христомир Христов

Научно-изследователски проект ДО 02-243 /18.12.2008 г. в конкурса „Завръщане на български учени, работещи в чужбина” финансиран от фонд „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯкъм МОМН

Тема на проекта: Разработване на нови всеобхватни химични термодинамични модели като мощен уред за предвиждане свойствата на природни системи

Автор на Предложениетои Ръководителна Проекта: д-р Христомир Христов

Приемаща (Базова) Организация: Институт по обща и неорганична химия(ИОНХ)-БАН

Предишна заемана длъжност: Учен – Изследовател (постоянна позиция)в Университета на Калифорния, Сан Диего (UCSD), Департамент по Химия и Биохимия, Група по Химично Моделиране и Група по Атмосферна Химия (от 1999до 2009)

Ключови думи: химично и геохимично компютърно моделиране; подход на Питцер; активност на електролитни разтвори; твърдо-течно-газ фазово равновесие; химия на околната среда; химия на атмосферата; аерозолна химия и физика; ацидификация на водата и токсичност на почвата; наука за земята и планетите; експериментални изследвания върху разтворимости, активности и химично равновесие; XPSизмервания

Цели и задачи на проекта

Екологичното равновесие на много природни системи е нарушено в след-индустриалния период. За разрешаването на екологични проблеми, касаещи атмосферните процеси и ацидификацията (киселинните замърсявания) на природните води, усилията на научните колективи са фокусирани върху разработването на фрагментарни модели, работещи с ограничен брой моделни параметри. Като резултат, в тези изследвания природните системи не се разглеждат в тяхната комплексност и динамика и често моделните предвиждания са в пълно несъответствие лабораторните експерименти и полевите измервания. Предложените в този проект с ФНИ-МОМН научни изследвания се концентрират въху създаването на всеобхватни pH-концентрация-температура-вариращи, добре валидирани и термодинамично-обосновани модели, които значително ще разширят и задълбочат фундаменталните познания за два изключително важни екологични проблема във функционирането на атмосферните и геологичните природни системи:

-Термодинамика на образуване на течни аерозоли от морски тип в атмосферата, и

-Геохимичното поведение на Алуминия в природните води.

1.        Въведение в проблемите на атмосферната химия.

Водните парив тропосферата (приземния атмосферен слой) са основен фактор за парниковия ефект и респективно играят основна роля за глобалното затопляне на планетата, както и за редица други климатични промени. Общото название „парникови газове“ се отнася до всички газовекоито абсорбират отразеното от земната повърхност инфрачервено лъчение, и като краен ефект, под чието влияние се затопля повърхността на Земятаи на по-ниския тропосферен слой от атмосферата. Водната пара и продуктите от нейната кондензация във въздуха не само в голяма степен определят климата на Земята (вкл. формирането на облаците и валежите), но и участват в енергийния обмен. Ето защо водата в атмосферата до голяма степен формира топлинния режим на земната повърхност и на атмосферата. Количеството и фазовото състояние на водата и на аерозолните течни частици на водна основа в атмосферата са главния фактор в парниковия ефект. Един пример като илюстрация на този факт: при отсъствие на водната пара в атмосферата температурата на земната повърхност би била със ≈20^оС по-ниска. На следващата таблица са дадени в проценти влиянието (или приносите) на основните парниковите газове в атмосферата върху цялостния парников ефект.

Газ	Формула	Принос в проценти
водни пари	H2O	36– 72%
въглероден диоксид	CO2	9– 26%
озон	O3	3 – 7%
метан	CH4	4 – 9%
диазотен оксид	N2O	≈2%

Широкият диапазон на вариране на ефекта на всеки един от тези газове се дължи на флуктуирането на концентрациите на парниковите газове в приземната атмосфера на различни региони от земната повърхност. Нагряването на земната повърхност предизвиква отделяне от нея на водни пари, или изпарение. Основния източник на водна пара в атмосферата е световния океан, заемащ  ≈ 70% от земната повърхност. Увеличаването на температурата води до по-висока интензивност на водния цикъл и респективно до повече водни пари в атмосферата вследствие на засиленото изпарение. От своя страна това би довело до засилен парников ефект и до затваряне на цикъла. Все още в литературата липсват описания на модели, които да предвидят ефекта на антропогенните фактори върху евентуалното увеличаване на концентрацията на водни пари в тропосферата, което би довело до увеличаване на температурата на земната повърхност и ниските слоеве от атмосферата.

Атмосферни аерозолиса неотделима съставна част на атмосферата.. Това са частици с много малки размери, отделили се от земната повърхност, и състоящи се изцяло или в някаква част от твърда фаза. Световния океан е основния източник на природни аерозоли. Обмена на твърда фаза между повърхността на океана и въздуха над него спомага за глобалните цикли на въглерода, азота и сярата в природата. Морската вода и разтворената в нея морска сол се трансферират в атмосферата образувайки въздушни мехури на морската повърхност. Водата от получения на водна основа разтвор се изпарява и се получава твърда аерозолна частица съдържаща в обема си компонентите на морската сол.  

Морските солеви частици са най-разпостранените в атмосферата аерозоли, в смисъл на количеството циклиращо в атмосферата за една цяла година.Физичното състояние и размерът на атмосферните частици, са функция на относителната влажност (RelativeHumidity: RH). Морските солни аерозоли са силно хигроскопични и търпят изменения като функция на относителната влажност. Oвлажняването е процес, при който разтворими твърди вещества адсорбират вода от въздуха, но при това аерозолната твърда частица не преминава от едно фазово състояние в друго, т.е. остават твърди. Втечняването (Deliquescence) на единична неорганична сол или на смес от соли е процес при който адсорбцията на вода от въздуха води до образуването на изключително стабилни наситени водни разтвори.на повърхността на частиците. Като резултат, втечняването на единична неорганична сол е процес на спонтанно фазово изменение от твърда в течна фаза. Този фазов преход значително повишава реактивността на атмосферните морски частици, техните радиационни свойства, и тяхната ефективност при формирането на облаците в атмосферата. Ето защо този термодинамичен процес пряко влияе върху глобалните климатични изменения на земята, както и на процесите на разрушаването на озоновия слой в атмосферата. Определянето на точката и механизма на втечняване на минералните комплекси също е от много голям интерес в много други области на знанието (хетерогенната химия  на неорганичните соли, корозията на металите) и е от определящо значение при определяне на програмите и стратегиите за геохимичното съхранение на ядрени отпадъци.

От термодинамична гледна точка, ”втечняването” на твърдите аерозолни частици става възможно, когато RHв газовата среда е равна или над втечняващата относителната влажност (deliquescencerelativehumidity, DRH) на солта или на смес от соли  (mutualdeliquescencerelativehumidity, MDRH). В рамките на равновесен модел сол-разтвор, относителната влажност е отнесена към активността на водата, a_wкакто следва (Christov, 2009a,b; Parketal., 2009):

a_w= P_w/ P^o_w= DRH/100,                                                                                         (1)

където P_wиP^o_wса съответно наляганията на парата на наситения разтвор и на чистата вода за дадена температура. Като резултат, и DRHи MDRHна наситените водни разтвори на солите зависят от температурата, от стехиометрията на солта, и от състава на равновесния разтвор. Поради много голямата сложност на експериментите DRH/MDRHданните за соли и за смеси от соли в тройни и многокомпонентни природен тип системи са оскъдни. Разработването на добре валидиран температурно–вариращ модел, който точно предвижда активностите на разтворител/разтворено и твъдо–течното равновесие в морската Na-K-Mg-Ca-Cl-SO₄-H₂Oсистема,до максималните концентрации на разтворите и със отчитане на феномените на супер-пресищане бе главната цел на първия етап на този договор. Новаторската идея на представения тук  аерозолен проект е, че последователността на образуване на наситени разтвори на повърхносста на твърдата морска сол (т.е. нейното втечняване или Deliquescence) в процеса на нейното овлажняване в атмосферата и формирането на течен морски тип аерозол е същата, но обратна на последователността на кристализация на минералите при слънчевото изпарение на морска вода.

В края на 90-те години на миналия век ролята на бромида за разрущаването на озоновия слой става очевидна. Основните реакции в атмосферата, водещи до гибелта на озоновите молекули в стратосферата и респективно до изтъняването на озоновия слой са обединени в няколко групи (азотна, кислородна, водородна и халогенна), като последната играе най-важна роля.

Халогенен цикъл (ХO_x) (Х=Cl,Br):

Х + O₃ → ХO + O₂,                                                                                                            (2)

ХO + O → Х + O₂

Според експертите в атмосферната химия един активен хлориден радикал „убива” минимум 100 000 озонови молекули преди да бъде неутрализиран и да премине във безопасен за озона вид (HCl). Бромидните радикали са много по устойчиви и реактивоспособни и всеки един от тях може да унищожи до 1 000 000 озонови молекули. Основния доставчик на хлор и бром в ниските слоеве на атмосферата отново е морската вода и морския аерозол. Хлора (Cl₂) и Брома (Br₂) могат да реагират със Mетана (CH₄) по реакцията(Х=Cl,Br): 

CH₄ + X₂ → CH₃X + HX,                                                                                                   (3)

водеща до получаването на хлор-метан, или бром-метан. Молекулите на CH₃Clи CH₃Br имат много дълъг живот в атмосферата и са главните „превозвачи” на активните хлоридни и бромидни радикали до стратосферата и озоновия слой. Други потенциални такива са т.нар. летливи органични съединения (VOC: VolativeOrganicCompound), които са продукт на непълното изгаряне на бензина. Нужно е да се отбележи, че концентрацията в атмосферата на CH₄и VOC е особено висока в гъсто населените райони на Земята.

Последните експериментални наблюдения показват, че има асиметрично разпределение на халогенидните (Cl, Br,I) йони в обема на твърдия аерозол и в течния интерфейс, т.е. в повърхностните наситени разтвори между въздуха и аерозола. Значителната емисия на бром от повърхността на морската вода и разсоли към атмосферата е измерена в районите от платото на Андите, заети от т.нар. супер солени езера. Полевите измервания показват значително увеличена концентрация на бромидни и йодидни йони в под-повърхностните води в сравнение с концентрацията на брома и йода в океаните. Въпросът, който възниква е, до каква степен бромидите и йодидите се държат консервативно в геохимичните процеси, както и при твърдо-течния фазов преход при формирането на морските аерозоли в атмосферата. Разработването на всеобхватен температурно-вариращ термодинамичен модел за бром-йод морски тип система  (Na-K-Mg-Ca-Cl-Br-I-SO₄-H₂O), който да описва поведението на разтворите и равновесието на Cl-Br-I-минералите, може да бъде мощно средство за решаване на гореспоменатите проблеми на атмосферната химия, геохимията и изобщо на околната среда. Конструирането на този модел беше Втората основна задача на този проект.

2. Термодинамичен модел за геохимичното поведение на Алуминия в природните води

Антропогенното киселинно замърсяване е предположено да бъде причинено от измененията вследствие на изтензивното използване на почвата, увеличаване на киселинните атмосферни депозити (известно по-вече като киселинен дъжд), и изменението на глобалния климат, т.е. като отговор на човешката активност. Противоположно на природно киселинните води, чиито киселинност се обяснява с разтворянето на органични или минерални киселини, антропогенното киселинно замърсяване протича със значително по-високи скорости в сулфатни води, които са богати на неорганичен алуминий. Докато благодарение на естествените фактори постепенното изменение на рН от 0.5 до 1.0 единици изисква нормално от стотици до хиляди години (Battarbeeetal., 1999), то при антропогенното киселинно замърсяване скоростта се е увеличила драстично и това изменение е станало за последните 150 години. Данните сочат че този тип ацидификация е  причинена най-вече от увеличеното амосферно съдържание на сяра. Повишеното атмосферно съдържание на сяра, и нейното отлагане на повърхността на земята  причинява бързо киселинно замърсяване в реките, езерата и почвата, в глобални и регионални мащаби, напр. в Северна Америка, Северна и Централна Европа, Източен и Централен Китай. Това се отразява и в по-високи концентрации на сулфати в природните несолени води и в почвените разтвори. Повишени сулфатни концетрации са измерени в киселинни повърхностни и подповърхностни води, включително и в геотермални системи. Повърхностните води засегнати от ацидификацията могат да имат сулфатни концентрации превишаващи 5100 ppmпри pH< 3, като сулфатните концентрации типично са по-малко от 22 ppmв приблизително неутрални природни води. Полеви наблюдения и лабораторни изследвания показват, че разтворимостта на алуминий-съдържащите минерали, такива като гибсит Al(OH)₃ (cr), се увеличава в присъствието на сулфат в течни разтвори. Концентрациите на алуминий могат да надхвърлят 10^-2.5 Mв киселинно-сулфатни води, докато те са по ниски от 10^-5-10^-8 Mв почти неутрални води. При pH< 4.5, природните подпочвени разтвори са много често ненаситени по отношение на гибсита и каолинита. Измерените алуминиеви концентрации могат да бъдат свързани с по-малко разтворими алуминиеви минерали, такива като урбанит Al(SO₄)(OH).5H₂Oи алунит KAl₃(OH)₆(SO₄)₂. Кристализацията на тези по-малко разтворими основни Al(III) минерали би могло да обясни наблюдаваното увеличение на концентрацията на нехидролизиран алуминий(Al³⁺)в повърхностни води и почвени разтвори. Изследвания показват, че нехидролизирания алуминий е главен токсичен елемент в почвата. Последните наблюдения и полеви измервания на колегите от CSIRO-Австралия показват че ацидифицираните природни води са в равновесие със двойни соли на алуминиевия сулфат от групата на тамагурита (Na₂(SO₄).Al₂(SO₄).12H₂O, K₂(SO₄).Al₂(SO₄).12H₂O,  Na₂(SO₄).Al₂(SO₄).6H₂O, K₂(SO₄).Al₂(SO₄).6H₂O).

Третият основен обектна предложените в този проект термодинамични изследвания е да се развият точни модели описващи точно геохимичното поведение на депозити съдържащи алуминиеви минерали. Разработените модели  са от особена важност за геохимията и би следвало  да подпомогнат разбирането на механизма на антропогенното ацидифициране на повърхностните и под-повърхностни несолени води и почвени разтвори и токсичността на почвата.

3. Научна Методология на Изследването

Компютърни термодинамични модели, които предвиждат поведението на разтворите и твърдо-течното равновесие с точност близка до експерименталната имат широко приложение. Те могат да симулират комплексните изменения протичащи в природата, и могат точно да дублират условията на протичане на тези процеси. Провеждането на подобно лабораторно изследване е един много труден и скъп процес. Ето защо, подобни модели биха могли да бадат мощно предвиждащо и интерпретиращо средство при  изучаването на геохимията на природните води и минералните депозити, при решаването на екологични проблеми, и при оптимизирането на индустриални процеси. Разработването на всеобхватни точни и надеждни модели за природни системи, отчитайки тяхната комплексност и динамика, е един много труден и предизвикателен процес, изискващ сериозни познания в много области на природознанието и компютърните науки, опит, и много време. 

Подхода на специфично взаимодействие за описване свойствата на електролитни разтвори достигащи високи концентрации, въведен от Кенет Питцер (Pitzer1973) е едно изключително научно откритие във физикохимията, което значително ускори конструирането на точни термодинамични модели. Малкия брой моделни параметри, отчитащи йонните взаимодействия дори и във високо-концентрирани многокомпонентхи разтвори и сравнително не-сложнитефундаментални уравнения, позволяващи стравнително лесно компютризиране, допринасят за това подхода на Питцер да стане истински хит във термодинамичните изследвания и в научната литература. Поради това, че в модела описването на течната фаза се базира на свободната енергияна разтвора, всички фундаментални уравненния за активностните свойства са съвместими. Това позволява различен тип данни (осмотични коефициенти, Е.Д.С., дании по разтворимосттаи др.) да бъдат използвани при определянето на моделните параметри и изчислението на други термодинамични функции (Christov, 2004; ChristovandMoller2004ab; Christovetal., 2007). Параметризирането на моделитеинтегрира всички достъпни експериментални данни в единична функционална форма, която може да бъде екстраполирана за симулирането поведението на широк спектър от природни и индустрални системи при необходимите за изследването условия. Валидирането на модела включва сравнение междумоделните предвиждания и данни, които не са използвани при подбора на моделните параметри.

След 1980са разработенимножество термодинамични модели базирани на уравненията на Питцер и подхода на UCSDгрупата по химично моделиране за твърдо-течно равновесие (Harvieetal., 1984). Показано е, че подхода на Питцер може да бъде успешно приложен за точно изчисляване разтворимостите в комплексните морски системи, както и за предвиждане на поведението и своиствата на природните флуиди при 25^oС (Harvieetal., 1984; Christov, 2005). Приложението на тези модели е рaзширено от стандартна температура до минусови температурии до високи температури до 300^оС(Moller, ChristovandWeare, 2005, 2006, 2007; Christov, 2007; Christovetal., 2007). В предишни публикации на ръководителя на този Договор е показано, че избраната моделна технология дава много точни предвиждания за активностите и разтворимостите от екстремално ниски (10^-8 mAl(III); Christovetal., 2007)до много високи (до 70 mв ChristovandMoller2004ab; Christov, 2004, 2005)концентрации за многокомпонентни природни системи от различен тип.  

Базисните уравнения на Питцер са описани и широко дискутирани в литературата (Christov, 2005; ChristovandMoller, 2004a, 2004b). Най-общо, разработването на модел за смесена система от типа MX-NX-H₂Oпри постянна температура и налягане изисква определянето на следните параметри на йонно взаимодействие в разтворите: 1) бинерните параметри β⁰, β¹, β², и C^φза всяка анион-катион двоика за системата MX-H₂O; 2) бинерните параметри β⁰, β¹, β², и C^φза системата NX-H₂O; 3) параметъра на смесване θ(MN) за катион-катион двойката; и 4) параметъра на смесване ψ(MNX) за всяко троино йонно взаимодействие при което не всички йони имат един и същ заряд. Конструирането на модел за твърдо-течно равновесие изисква също и определянето на химическите потенциали на твърдите фази кристализиращи в бинерните системи MX-H₂O и NX-H₂O, и в смесената система MX-NX-H₂O. Химическите потенциали се определят на базата на определенните параметри за разтворите и експериментални данни за разтворимостите.

4. Научен колектив

Д-р Христомир Христов eaвтор на предложението и ръководителна проекта. Д-р Христов е признат топ-експерт със многогодишен опит (> 25 години) в областта на термодинамичното компютърно моделиране и разработването на точни модели за природни и индустриални многокомпонентни системи. Автор е на по-вече от 70 научни труда (от тях 35 самостоятелни работи), публикувани в реномирани списания с висок импакт фактор и многоктатно цитирани в научната литература (> 700 цитата). Участвал е със доклади на по-вече от 50 научни международни форума (конференции, симпозиуми, поканен лектор на открити семинари). По-вече от 1000 моделни параметъра, описващи точно и коректно активностите на разтворите и поведението на по-вече от 200 твърди фази в по-вече от 400 бинерни и смесени системи, определени от д-р Христов и публикувани в по-вече от 60 научни труда са директно внедрени в най-широко използваните в света термодинамични изчислителни кодове и бази от данни, като тези на IUPAC, NASA, CODATA, NIST (NationalInstituteofStandards, USA), USGS (USGeologicalSurvey), USDOE (USDepartmentofEnergy), BRGM (FrenchGeologicalSurvey), JESSandCSIRO(Australia), ChinaAcadеmySciences, AIFT (AlbertaInnovationsFutureTechnology, Canada), а също са директно използвани при разработването на правителствените стратегии за съхранение и обезвреждане на ядрените отпадъци на САЩ (YuccaМountainProject), Германия и Европейския съюз (THEREDA-THermodynamicREferenceDAtabase), Канада (NWMO-NuclearWasteManagementOrganization). Д-р Христов е работил и специализирал сумарно вече по-вече от 20 години в различни топ-Изследователски Центрове и Университети извън България, а именно: в Московския Институт на Стоманата и Сплавите (МИСиС, Москва-Русия), Руската Академия на Науките (Москва-Русия), Технически Университет Фрайберг (Германия), Университета в Чиба (Япония), Френското Геологично Общество (Орлеанс-Париж, Франция), Университета на Калифорния, Сан Диего (UCSD, САЩ), Калифорнийския Университет Сан Маркос (CSUSM, САЩ).

В научния колектив на Договора са включени следните изследователи от Българската Академия на Науките (БАН): доцент д-р Красимир Костов-Институт по обща и неорганична химия-БАН; доцент д-р Георги Тюлиев, Институт по катализ-БАН, и гл. ас. д-р Христо Колев, Институт по катализ-БАН. Д-р Костов, д-р Тюлиеви д-р Колевса експерти в областта на РентгеноватаФотоелектронна Спектроскопия (XPS)и Наукатаза повърхността. В рамките на този договор те бяха отговорни за провеждането на XPS-изследванията на твърди фази получени при изпарението на вода от 3 различни морета (Черно море, Средиземно море и Мъртво море) и при вариращи стойности на относителната влажност на средата, както и за анализа на получените резултати. Спектроскопските изследвания бяха проведени на XPSапарата в Института по Катализ (ИК) – БАН.

5. Резултати

В този проект д-р Христов беше отговорен за следните задачи от работната програма на Договора:

1) Провеждането на експерименталните изследвания по определянето на осмотичните коефициенти в бинерни (MgBr₂-H₂O и CaBr₂-H₂O при 50^оС) и смесени (MgCl₂-CaCl₂-H₂Oпри 25 и 50^оС) ненаситени разтвори от морски тип. Получените резултати, в комбинация с данни от литературата са използвани за параметеризирането на моделите за съответните системи (Виж Фиг.1 и 3);

2) Определянето на разтворимостите в смесени бромидни системи от морски тип, а именно: NaBr-MgBr₂- H₂O при 50^оС, NaBr-CaBr₂- H₂O при 50^оС, KBr-MgBr₂- H₂O при 50^оС, KBr-CaBr₂- H₂O при 50^оС, MgBr₂-CaBr₂-H₂O при 50^оС. Получените резултати, заедно с данни от литературата са използвани за параметеризирането на моделите за тройните бромидни системи (Виж Фиг. 3);

3) Разработването на температурно–вариращ модел(от 0 до 250^оС), позволяващ предвиждането на активностите на разтворител/разтворено и термодинамично стабилното твъдо–течното равновесие в морската Na-K-Mg-Ca-Cl-SO₄-H₂O система и оценка ефекта на температурата и на смесване върху относителната влажност на втечняване на преципитатите (Виж Фиг. 1). Подобен комплексен модел не е докладван в литературата.

Фиг. 1. Сравнение между меделните предвиждания и експерименталните данни за системата MgCl₂-CaCl₂-H₂O. Фигурата отляво: фазова диаграма. Фигурата отдясно: диаграма на втечняване (DeliquescenceDiagram). На тази фигура, както и на всички останали фигури с линии са обозначени моделните предвиждания, а символите показват наличните експериментални данни.

4) Разработването на модел за метастабилно (природно) равновесие за Na-K-Mg-Cl-SO₄-H₂O системата (при 25^оС) и построяване на диаграмата на слънчево изпарение на морска вода (solarevaporationdiagram). Прогнозиране и определяне на последователността на кристализация на минерални комплекси при слънчево изпарение и последователността на втечняване на минералите в морския тип аерозоли във влажна атмосфера. Подобен модел на метастабилно равновесие не е докладван в литературата. Моделните предвиждания относно сегрегацията на йоните в хода на кристализация на морска вода при слънчево изпарение са проверени от нас и чрез проведените спектроскопски и химико-кинетични изследвания.

Фиг. 2a)Стабилно равновесие      2b)Метастабилно равновесие

5) Разработването на температурно-вариращ термодинамичен модел за бром-йод морски тип системата Na-K-Mg-Ca-Cl-Br-I-SO₄-H₂O, който тоно описва поведението на разтворите и равновесието на Cl-Br-I– минералите (Фиг. 3). Подобен комплексен модел не е докладван в литературата. Модела позволи да напражим точна оценка влиянието на заместването на халогенидните йони върху относителната влажност на втечняване на хлоридните минерали от морски тип и тази на комплексната морска сол. Моделните предвиждания относно сегрегацията на бромидните йони в хода на кристализация на морска вода при слънчево изпарение са проверени от нас и чрез проведените спектроскопски изследвания

Фиг. 3.

6) Разработването на температурно-вариращ термодинамичен модел за Al(III) и Fe(III) параметрите на взаимодействие и равновесието на алуминиевите минерали в системата H-Na-K-Mg-Ca-Al-Fe-Cl-H₂O. Определяне на термодинамичното произведение на разтворимост на алуминиево – сулфатни минерали кристализиращи от преситените разтвори в системата Na-K-Mg-Аl-SO₄-H₂O (виж Фиг.4).

Фиг. 4

6. Научни приноси и изводи

В резултат от работата по аерозолната част на проекта бяха получени редица резултати, които в голяма степен обясняват поведението на морския тип аерозоли във влажна атмосфера. Най-общо  резултатите от проведените моделни изследвания могат да бъдат обобщени както следва:

- Последователността на кристализация на минералните комплекси при слънчево изпарение на морска вода се определя единствено от стойностите на активността на водата в равновесните разтвори, като последни кристализират комплексите от минерали в равновесие с разтвори с най ниска стойност на активността на водата. При стандартна температура и стойности на относителната влажност 32-50%, това са комплексите съдържащи магнезиево-хлоридни минерали, а именно карналит (KCl.MgCl.6H₂O) и бишофит (MgCl.6H₂O). Модела предвижда, че повърхностите на кристалните проби от морска сол, получени при слънчево изпарение на морска вода в отворена система (RH≥34.4 %) ще бъдат силно обогатени на магнезиеви (Mg²⁺) и хлоридни (Cl^-) йони спрямо тяхната концентрация в обема на пробата. Обратно, концентрацията на натриеви и калиеви йони на повърхността драстично намалява. Тези заключения са подтвърдени от резултатите от проведените спектроскопските изследвания. На повърхността е измерена 6 пъти по –ниска концентрация на Na- йоните от тази на Mg-йоните, докато в морската вода съотношението е: Na:Mg = 10.

- Повърхностната, а не обемната концентрация на йоните на твърдите морски тип аерозолни частици е определяща за тяхното взаимодействие с атмосферните компоненти и определя тяхната относителна влажност на втечняване (deliquescence) и реактивоспособност. Този извод е в отлично съответствие с резултатите от проведените съвместни химико-кинетични изследвания (взаимодейстжие на морската сол със хидроксили от влажна атмосфера) в UCSDгрупата по Атмосферна Химия на проф. Марио Молина. Според разработения модел овлажняващото поведение на морския тип аерозоли в атмосферата се определя в най-голяма степен от формирането на повърхността на морския аерозол на наситен разтвор в равновесие със минералните комплекси: (а) NaCl+ KCl.MgCl₂.6H₂O+ MgSO₄.H₂O +MgCl₂.6H₂O (DRH=34.04 %) и (б) NaCl+KCl.MgCl₂.6H₂O+ MgSO₄.6H₂O+MgCl₂.6H₂O (DRH=33.8 %);

-Прогнозирано е, че повърхността на морски тип кристал, получен при слънчево изпарение на морска вода при относителна влажност на въздуха по ниска от 34%  ще бъде силно обогатена не само на Mg²⁺ и Cl^-, но също и на бромидни и калциеви йони, в сравнение с тяхната обемна концентрация. Моделните предвиждания са потвърдени от проведените спектрскопски (XPS) изследвания върху сегрегацията на йоните в процеса на кристализация на морска сол при природно слънчево изпарение и ниски RHстойности на средата. Това натрупване на Caи Brйоните би следвало да доведе до намаляването на DRHна морската сол от 34% до ≈32 %,  т.е. модела предвижда че дори в една относително суха атмосфера (RH=32 %) твърдия морски аерозол претърпява спонатанен фазов преход и преминава в стабилно течно фазово състояние. Според определенията на Т-вариращия модел намаляването на температурата до 0^оС не променя особено овлажняващото поведение на морската сол. Увеличаването на температурата обаче доста рязко намалява DRH на солта и при 70^оС DRH(морска сол) = 28%. Натрупването Cl^- и Br^- йоните на повърхността на твърдия морски аерозол при изпарението на водата от течния морски аерозол, очевидно е главната причина за измерените завишени концентрации в крайбрежните райони на изключително опасните за озоновия слой хлор и бром, а също и на CH₃Clи CH₃Br.

Резултатите от работата по този проект са докладвани на следните научни форуми(конференции, симпозиуми, открити семинари):

1. С. Christov: Pitzer model studies on the deliquescence behavior of sea salt and inorganic salts under humidity conditions, Seminar Session of Dept. Chemistry, University California San Diego, San Diego-USA;Host: Atmospheric Chemistry group of Professor Mario Molina January, 2009-invited seminars.
2. Chr. Christov:Comprehensive Chemical Thermodynamic Models for Natural and Industrial Systems: Model Development and Application.3^rdThermodynamicdayatBRGM: Conference of French Geological Survey (BRGM), Orléans, France, 27^thOctober, 2009- invited presentation.
3. Chr. Christov:Chemical thermodynamic modelsas a powerful tool for predicting solution chemistry and solid-liquid-gas equilibria in multicomponent natural systems: How to develop, validate, and to use the models? Seminar Session of CNRS/Universite Paul Sebatier , Toulouse, France, Host: Laboratoire Mecanismes de Transfert en Geologie (Professor Christophe Monnin) 1-3 November, 2009-invited seminars.
4. Chr. Christov:Thermodynamic modeling of geochemical systems and its application for predicting physical-chemical properties of geothermal energy-, and carbon dioxide storage-reservoirs, Seminar Session of the Institute of General and Inorganic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, 23 November, 2009- invited lecture.
5. Chr. Christov,Accurate thermodynamic XTP variation models for natural and industrial systems: Development and applications, Seminar Session of OLI SYSTEMS, New Jersey, USA, 11-13 January, 2010 -invited seminars.
6. Chr. Christov,Development of solid-liquid-gas equilibrium model for Lithium systems, Seminar Session of Accelrys Inc., San Diego, CA, 30 July, 2010-invited seminars.
7. M. Azaroual, C. Kervevan, A. Lassin, L. André, M. Amalhay, M. El Guendouzi, C. Christov:Thermochemical modelling of aluminium behaviour in the context of  wet-process phosphoric acid production (25 “International Symposium on Innovation and Technology in the Phosphate Industry”, May 9^th to 13^th, 2011, Marrakech, Morocco- invited oral presentation.
8. A. Lassin, Chr. Christov, L. André, M. Azraoual, Chemistry of Li-Na-K-(Ca)-OH-H₂O brines up to high concentrations and temperatures, Goldschmidt Conference 2011, Prague, August 2011 - invited oral presentation.
9. Christomir Christov, Min Zhang, Stephen Talman, Eric Reardon, Yucca Mountain Pitzer Database (YPF.R2), Research conference of Nuclear Waste Management Organization (NWMO), Canada, August 2011, Toronto- invited oral presentation.
10. A. Lassin, C. Christov, L. André, M. Azаraoual, Chemistry of H-Li-Na-K-Cl-H₂O brines to high concentrations and temperatures, Goldschmidt Conference 2012, Montreal, CANADA, 24-29 June 2012 - invited oral presentation.
11. Christomir Christov, Min Zhang, Stephen Talman, Eric Reardon, Tammy Yang, Review of issues associated with evaluation of Pitzer interaction parameters,Goldschmidt Conference 2012, Montreal, CANADA, 24-29 June 2012 - invited oral presentation.
12. Hristo Kolev, Krasimir L. Kostov, Georgi Tyuliev and Christomir Christov, THEORETICAL AND EXPERIMENTAL STUDY OF MINERALS PRECIPITATION AND THEIR CEMICAL COMPOSITION ON THE SURFACE DURING SEAWATER EVAPORATION AT NATURAL CONDITIONS, National Crystallographic Symposium NCS2012,  01-03 November 2012, Sofia, Bulgaria
13. Hristo Kolev, Krasimir L. Kostov, Georgi Tyuliev and Christomir Christov, THEORETICAL AND EXPERIMENTAL STUDY OF MINERALS PRECIPITATION ON THE SURFACE SEA SALT DURING SEAWATER EVAPORATION AT RELATIVE HUMIDITY LESS THAN 34%, NanoScienceNanoTechnologyNSNT 2012, 22-23 November, 2012, Sofia, Bulgaria
14. L. André, C. Christov, A. Lassin and M. Azaroual, Thermodynamic behavior of FeCl₃-H₂O and HCl-FeCl₃-H₂O systems - A Pitzer Model at 25°C, Water Rock Interaction (WRI) Triennial Symposium of the International Association of Geochemistry, Avignon, France, 4-9 June 2013, oral presentation(приет доклад)
15. Разработените в рамките на този договор термодинамични модели са подробно описани в научни трудове, публикувани в реномирани научни списания с висок Импакт Фактор (ИФ):

1. Chr. Christov, Isopiestic Determination of the osmotic coefficients of aqueous MgCl₂-CaCl₂mixed solution at 25^oC and 50^oC. Chemical equilibrium model of solution behavior and solubility in the MgCl₂-H₂O, and MgCl₂-CaCl₂-H₂O systems to high concentration at 25^oC and 50^oC, Special Robin Stokes birthday issue ofJ. Chem. Eng. Data, 54, 2009, 627-635(ИФ=2.1).

2. J.-H. Park, Chr. Christov, A. Ivanov and M. Molina, On OH uptake by sea salt under humid conditions, Geophysical Research  Letters, 36, LO2802, , 2009; DOI:10.1029/2009GL036160(ИФ=3.2).

3.  Chr. Christov, Chemical equilibrium model of solution behavior and solubility in the MgCl₂-H₂O, and HCl-MgCl₂-H₂O systems to high concentration from 0^oC to 100^oC, Special William A. Wakeham issue of  J. Chem. Eng. Data, 54, 2009, 2599-2608(ИФ=2.1)..

4.  Chr. Christov, An isopiestic study of aqueous magnesium bromide at 50^oC. Experimental studies on the bromide salts solubility in the KBr-MgBr₂-H₂O system at 50^oC. Chemical equilibrium model of solution behavior and solubility in the MgBr₂-H₂O and K-Mg-Br-H₂O systems to high concentration and temperatureJ. Chem. Thermodynamics, 43, 2011, 344-353 (ИФ=2.5).

5.  Chr. Christov, An isopiestic study of aqueous calcium bromide at 50^oC. Experimental studies on the bromide salts solubility in the NaBr-CaBr₂-H₂O systems at 50^oC. Chemical equilibrium model of solution behavior and solubility in the CaBr₂-H₂O and Na-Ca-Br-H₂O systems to high concentration and temperature, Calphad, 35, 2011, 42-53(ИФ=1.7).

6. A. Lassin, Chr. Christov, L. André, M. Azraoual, Chemistry of Li-Na-K-OH-H₂O brines up to high concentrations and temperatures (Goldschmidt 2011Conference Abstracts), Mineralogical Magazine 75, 2011, A1272 (ИФ=1.3).

7.  Chr. Christov, Study of bromide salts solubility in the (m₁NaBr + m₂MgBr₂)(aq) system at T = 323.15 K. Thermodynamic model of solution behavior and solid-liquid equilibria in the {Na+K+Mg+Br+H₂O} system to high concentration and temperature, J. Chem. Thermodynamics, 47, 2012, 335-340 (ИФ=2.5)..

8.  Chr. Christov, Temperature variable chemical model of solution bromide-sulfate interaction parameters and solid-liquid equilibria in the Na-K-Ca-Br-SO₄-H₂O system,Calphad, 36, 2012, 7181 (ИФ=1.7).

9.  Chr. Christov, Study of bromide salts solubility in the (m₁KBr + m₂CaBr₂)(aq) system at T = 323.15 K. Thermodynamic model of solution behavior and solid-liquid equilibria in the ternary (m₁KBr + m₂CaBr₂)(aq), and (m₁MgBr₂ + m₂CaBr₂)(aq), and in quinary {Na+K+Mg+Ca+Br+H₂O} systems to high concentration and temperature, J. Chem. Thermodynamics, 55,2012, 7-22 (ИФ=2.5).

10. A. Lassin, C. Christov, L. André, M. Azraoual, Chemistry of H-Li-Na-K-Cl-H₂O brines to high concentrations and temperatures (Goldschmidt 2012 Conference Abstracts), Mineralogical Magazine 76, 2012, 1977 (ИФ=1.3)

11. Christomir Christov, Min Zhang, Stephen Talman, Eric Reardon, Tammy Yang, Review of issues associated with evaluation of Pitzer interaction parameters (Goldschmidt 2012 Conference Abstracts),Mineralogical Magazine 76, 2012, 1578 (ИФ=1.3)

12. L. André, C. Christov, A. Lassin and M. Azaroual, Water Rock Interaction [WRI14], Thermodynamic behavior of FeCl₃-H₂O and HCl-FeCl₃-H₂O systems - A Pitzer Model at 25°C, Procedia Earth and Planetary Science, 00 (2012)(приета за печат).

13. Chr. Christov, Thermodynamic model of solution behavior and solid-liquid equilibria in the quinary {Na+K+Mg+Ca+I+H₂O} system, J. Chem. Thermodynamics (ИФ=2.5)(submitted).

Установени са нови научни сътрудничества със:

1) Professor Christophe Monnin; Professor Valery Chavagnac; Professor Jack Shot

CNRS -Université Paul Sabatier, Тoulouse FRANCE

2)Dr. Mohamed Azaroual; Dr. Arnault Lassin; Dr. Laurent Andre;

BRGM - French Geological Survey, France

3) Prof. Peter M May

Murdoch University, Western Australia

4) Dr. Grant Douglas

CSIRO Land and Water

Australia

5) Prof. M. EL Guendouzi

Université HassanII–

Casablanca, Marocco

6) Dr. Alex Goldberg

Accelrys Inc., San Diego, CA и други.

Ръководителя на проекта изказва своята най-искрена благодарност на новото ръководство на ФНИ-МОМН за дадената ни възможност да продължим своята работа и да изпълним всички задачи залегнали в работната програма на Договора. Без проявеното разбиране, и без помоща на Управителя на Фонда г-н Христо Петров, Председателя на УС на ФНИ проф. Рангел Гюров, и членовете на УС това би било невъзможно. Благодаря също на Главния Редактор на списание „Научни Изследвания” – г-жа Сибила Кусева за дадената ми възможност да запозная научната общност в България с описания по-горе Проект на ФНИ. 

Литература

Christov C. (2004) Pitzer ion-interaction parameters for Fe(II) and Fe(III) in the quinary {Na+K+Mg+Cl+SO₄+H₂O} system at T=298.15 K,J. Chem. Thermodynamics 36, 223-235.

Christov C. (2005) Thermodynamics of formation of double salts and solid solutions from aqueous solutions, J. Chem. Thermodynamics 37, 1036-1060.

Christov C. (2007) An isopiestic study of aqueous NaBr and KBr at 50^oC. Chemical Equilibrium model of solution behavior and solubility in the NaBr-H₂O, KBr-H₂O and Na-K-Br-H₂O systems to high concentration and temperature, Geochim.Cosmochim. Acta,71, 3357-3369.

Christov C., and Moller N. (2004a) A chemical equilibrium model of solution behavior and solubility in the H-Na-K-Cl-OH-HSO₄-SO₄-H₂O system to high concentration and temperature, Geochim.Cosmochim. Acta  68, 1309-1331.

Christov C., and Moller N. (2004b) A chemical equilibrium model of solution behavior and solubility in the H-Na-K-Ca-Cl-OH-HSO₄-SO₄-H₂O system to high concentration and temperature, Geochim.Cosmochim. Acta 68, 3717-3739.

Christov C., Dickson A. and Moller N. (2007) Thermodynamic modeling of aqueous aluminum chemistry and solid liquid equilibria to high solution concentration and temperature. I. The acidic H-Al-Na-K-Cl-H₂O system from 0^o to 100^oC. J. Solution Chem.  36, 1495-1523.

Harvie C., Moller N., and Weare J. (1984)The prediction of mineral solubilities in natural waters: The Na-K-Mg-Ca-H-Cl-SO₄-OH-HCO₃-CO₃-CO2-H₂O system from zero to high concentration at 25°C.Geochim. Cosmochim. Acta 48, 723-751 (1984).

Moller N., Christov C.and Weare J. (2005)Models of subsurface rock water chemical processes affecting fluid flow, Proceedings 30^thWorkshop on Geothermal Reservoir Engineering, Stanford University, Stanford, California, January 31-February 2, (7 pages).

Moller N., Christov C.and Weare J. (2006)Thermodynamic models of aluminumsilicate mineral solubility for application to enhanced geothermal systems.Proceedings 31^th Workshop on Geothermal Reservoir Engineering, Stanford University, Stanford, California, January 30 –February 1, (8 pages).

Moller N., Christov C.andWeare J. (2007) Thermodynamic model for predicting interactions of geothermal brines with hydrothermal aluminum silicate minerals. Proceedings 32^th Workshop on Geothermal Reservoir Engineering, Stanford University, Stanford, California, January 22-24 (8 pages).

Pitzer K. (1973) Thermodynamics of electrolytes. I. Theoretical basis and generalequations. J. Phys. Chem. 77, 268-277.