ВЕЛИКИ БЪЛГАРСКИ ОТКРИТИЯ

Компютърът, електронния часовник и въздушните възглавници са малка част от откритията на родните учени

В България годишно се регистрират от 200 до 300 заявки за изобретения, като между 50 и 70% от тях получават патент - документ за правна закрила на обектите на индустриална и интелектуална собственост, че отговарят на утвърдените условия. За жалост обаче все по-рядко се дава гласност на родните открития, и те остават анонимни за народа ни. Поради тази причина решихме да ви представим някои велики научни открития, които ще ви накарат да се гордеете, че сте българи.

1. Кисело мляко 

През 1905 г. Стамен Григоров прави знаменито откритие като описва млечно-киселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Той е роден в село Студен извор, Трънско през 1878 г.

По-късно микроорганизмът е наречен :

Lactobacillus bulgaricus, в чест на родината на неговия първо - откривател. Българското кисело мляко се произвежда само от 2 съставки: мляко и закваска. Продуктите, съдържащи и друго, например сухо мляко, соя, нишесте, консерванти за спиране на ферментацията, не са българско кисело мляко.

Днес, върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия: Д-р Стамен Григоров, българин.

2. Компютър

Първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена през 1939 г. от Джон Винсент Атанасов, българин.

През септември 1939 г. Джон Атанасов заедно с Клифърд Бери започва работа по проекта на компютъра на Атанасов - Бери (АВС) и през ноември 1939 г. двамата демонстрират прототипа.

Джон Атанасов е роден на 4 Октомври 1903 г. в град Хамилтън, щата Ню Йорк. Той е носител на един куп награди и е работел във Флота на САЩ.

Малко известен факт е, че Астероид, близо до Марс, носи името на Джон Атанасов. Той е открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен.

3. Въздушните възглавници

Катастрофите не са проблем само на нашето време. Още през 50-те години на миналия век се е търсило средство за обезопасяване на автомобилите, днес то е известно като въздушна възглавница (air bag) и един от създателите му е: Асен Йорданов, българин.

След Втората световна война Йорданов престава да работи в областта на авиацията и се насочва към нови области. През 1950 г. започва работа по сигурността на автомобилите и става един от създателите на въздушните възглавници.

4. Електронният часовник

Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам, е създаден отПетър Петров, българин. Електронният ръчен часовник на Петров се е продавал през 1969 г. за сумата от $2100.

Роденият на 21 октомври 1919 г. в село Брестовица, Петър Димитров Петров, е обявен за най-продуктивния изобретател през втората половина на 20 век, но е отритнат от родината си, както често се случва с големите ни умове и таланти. През 1944 г. отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 г. се преселва в Канада, след това в САЩ. През 1956 г. отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. През 1959 г. започва да се занимава с космическа техника, а от 1963 г. работи за НАСА по програмата Аполо и ракетата Сатурн. През 1968 г. пък решава да започне собствен бизнес. Именно тогава компанията му „Care Electrics” разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят.

5. Най-далечната планета

Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е проф. Димитър Съселов, българин.

Той е роден в София. През 1980 г. негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто, Канада. През 1998 г. вече е поканен за професор в Харвард.

Добива международна известност с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Проф. Съселов и сътрудниците му разработват метода на транзитното търсене, чрез него те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.

Според българина, за откриването на най-малката планета е използван нов метод - наблюдаване на промяна в силата на блясъка на звездата й, докато планетата минава между нея и Земята. Този метод ще открие нова ера в изследването на Космоса и в откриването на нови планети и ще позволи огромно разширение на радиуса на изследванията. Досега астрономите имаха възможност да откриват планети, отдалечени най-много на 160 светлинни години от Земята. Броят на звездите, които ще могат да се изследват чрез новия метод, скача от 40 000 на 100 милиона или повече, смята проф. Съселов.

Новооткритата планета има суров климат - вероятно на нея вали дъжд от желязо. Голяма е приблизително колкото Юпитер и обикаля около звездата си за 29 часа. Намира се 14 пъти по-близо до звездата си, отколкото Меркурий до нашето Слънце. Планетата била открита, тъй като астрономите измерили леко потъмняване на блясъка на звездата, пред която преминала планетата. Този нов метод се нарича транзитно търсене и за първи път планета извън Слънчевата система е идентифицирана чрез него. Методът ще бъде използван в една от бъдещите мисии на НАСА - Кеплер, която ще търси планети с размера на Земята.

Димитър Съселов е сред 18-те български учени, участвали в кръглата маса "Наука и образование" на Общобългарския събор "Рожен-2000". Тогава проф. Съселов разказа, че е завършил училище в Несебър и гимназия в Бургас и се гордее, че е възпитаник на българските школи по физика, астрономия и математика в Софийския университет и БАН, между тях и обсерваторията Рожен. Понастоящем проф. Съселов е директор на Харвард -Смитсониън Център по астрофизика.