1. На 6 декември 1778 година е роден Жозеф Луи Гей-Люсак в малкото френско градче Сен Леонар де Нобла е графството Лимузен. Той е френски химик и физик, член на парижката Академия на науките (1806 г.), а от 1832 година и професор. Известен е с откриването на законите за зависимостта на обема (налягането) на газовете от температурата (1802 г.) и за обемните отношения при реакциите между газовете (1805-1808 г.). Допринася за изучаване на халогенните и фосфорните киселини, алкалните метали и други. Основател на обемния анализ и откривател на циана (1815 г.). Съгласно неговия закон за топлинното разширение на газовете, изменението на обема на даден газ при постоянно налягане е право пропорционално на изменението на температурата, което важи за идеалните газове. Според закона за обемните отношения при постоянна температура и налягане обемите на газовете се отнасят помежду си и към обема на получения газ като малки цели числа. Неговите закони оказват силно влияние върху развитието на теоретичната химия и стават основата за развитието на теорията на химичните съединения.
Жозеф Луи Гей-Люсак умира на 9 май 1850 Париж, Франция.

Роберт Кох умира от инфаркт на 27 май 1910 година в Баден-Баден.

Анри Бекерел умира на 25 август 1908 1908 в Льо Круазик (Бретан) по време на пътуване със съпругата си в семейните имоти.

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик. Той открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика, формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, поставя началото на математическия анализ и се занимава с изследването на редица други проблеми.
През последните години от живота си Нютон посвещава много време на теологията и на античната библейска философия. През целия си живот той не се жени и няма деца. Исак Нютон умира в Лондон през 1727 година и е погребан в Уестминстърското абатство. След смъртта му се установява, че в тялото му има значителни количества живак, което се обяснява със заниманията му с алхимия.

Луи Жан Пастьор е велик френски химик и микробиолог. Той е първият, който успешно използва ваксини срещу такива сериозни болести като антракс, холера и бяс, открива хиралността на някои молекули и процеса на пастьоризация. Със своята работа по изучаването на процеса на ферментация, Пастьор спасява производителите на вино и на бира първо във Франция, а след това и в други страни. Неговите открития подпомагат развитието на медицината, промишлеността и селското стопанство. Той прекарва почти целия си живот в университетските лаборатории. Работи като преподавател по химия в университета в Страсбург. Жени се за дъщерята на ректора на университета, Мари Лоран (1849), но щастливият им живот е помрачен от преждевременната смърт на три от петте им деца.
Луи Пастьор умира на 28 септември 1895 година в Марн ла Кокет, след поредица от удари.