Проф. Живко Данаилов: Недълготрайните домати са по-вкусни, но и по-скъпи

Сибила Кусева

 

 

Един от най-добрите селекционери на домати в България реши специално за читателите на списание „Научни изследвания“ да разкрие каква е тайната на „чери“ доматите, защо българските хибриди са по-вкусни и предпочитани и защо родното производство превъзхожда чуждата селекция.

 

 

- През последните години се наблюдава недоволство от потребителите (консуматорите) относно качеството на доматите. Какво породи това недоволство ?

 

- В периода на прехода към пазарна икономика и след приемането на страната ни за член на UPOV (Union for the Protection of New Varieties of Plants - Организация за закрила на новите сортове растения), в резултат на масовата инвазия на чужди сортове, вкусовите качества на предлаганата на пазара доматена продукция значително се влошиха. 

Независимо от богатото сортово разнообразие, вкусовите качества на предлаганата на пазара продукция от домати са незадоволителни. Голяма част от българите, които са свикнали с традиционния, добър вкус и приятна консистенция на нашите домати изказват недоволство и търсят причините за сегашната ситуация на родния пазар.

Основната причина за това нежелателно явление е, че доматите са търговски продукт, който едновременно трябва да отговаря на изискванията на производители, търговци и консуматори. Интересите на всяка една от тези групи, засягащи качеството на плодовете, са коренно различни. За призводителите най-голямо значение има високият добив на сорта, търговците се интересуват преди всичко от издръжливостта на плодовете на транспортиране и тяхната съхраняемост след беритбата, а за  консуматорите най-важни са вкусовите качества и консистенцията на плодовете. Търговците изискват от производителите домати, които запазват твърдостта и добрия  си пазарен вид седмици след откъсването им – време необходимо за транспортиране, престой по гранични пунктове, складови бази, супермаркети и сергии. Именно това качество, обаче е свързано с влошената консистенция и вкус на доматите. 

Дълготрайността, по-лошата консистенция и вкус на плодовете на такива хибриди се дължат на съдържанието в тях на ген “rin” (ripening inhibitor – забавящ узряването”. Такива хибриди се получават от кръстосването на майчин компонент - обикновен тип червеноплодни домати (Фиг. 1) и бащин компонент - домати с ген “rin” (Фиг. 2). Както се вижда на снимката, бащиният компонент в пълна зрялост е с жълти до слабооранжеви плодове, които узряват по-бавно, много са твърди, безвкусни и не се консумират, но издържат на съхранение до 3-4 месеца без да омекват и загниват. Плодовете на хибридите, получени с участието на такъв бащин сорт наследяват близък до червения цвят на майчиния сорт и твърдостта на бащиния сорт. Плодовете са твърди, издържат на съхранение, но вкусовите им качества са незадоволителни. При разрез на такива плодове се вижда, че голяма част от вътрешността им (месестата част) не е червена, поради наличието на целулоза (Фиг. 3). Като правило, твърдостта на плодовете е в обратна корелация с вкусовите качества на плодовете. 

              

         

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 1. Обикновен тип домати,      Фиг. 2. Домати с ген rin,

          червени плодове                лимонено-жълти плодове

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 3. F1 хибрид домати с ген rin,

с високо съдържание на целулоза

 

Необходимо е да се знае, обаче, че тези хибриди не са генномодифицирани, не са създадени чрез генетично инженерство, а с използването на методите на конвенционалната (класическата) селекция. Жълтоплодните с ген “rin”, също така, не са генномодифицирани, а резултат от естествен природен процес (естествена мутация). 

 

- Новите българските сортове домати  конкурентноспособни ли са на чуждестранните по продуктивност и качество на плодовете ?

 

- През последните години изискванията към сортовете домати значително се повишиха. За това допринесе и масовата инвазия на сортове от чужда селекция. Нашите нови сортове домати по комплекс стопански полезни признаци трябва да превъзхождат не само  разпространените в производството на дадения етап сортове от собствена селекция, но и да бъдат конкурентноспособни на чуждите. Необходимо е да се отбележи, че извършването на селекционния процес в условия, в които ще се отглеждат впоследствие създадените сортове е от съществено значение. Именно това обуславя значително по-високата приспособеност на българските сортове домати към агроклиматичните условия на страната ни в сравнение с повечето  сортове от чужда селекция. Понастоящем, разпространяваните в производството българските сортове домати значително превъзхождат чуждестранните по вкусови качества и не им отстъпват по добив. Както казах, обаче, производителите и търговците предпочитат чуждите сортове, поради дълготрайността на плодовете, независимо от незадоволителните им вкусови качества. В западноевропейските страни безвкусните долготрайни домати се предлагат на по-ниски цени от доста години и то основно в сепермаркетите. В по-малките магазини и на пазарите, обаче се предлагат недълготрайни и значително по-вкусни домати, но на по-високи цени. Още по-високи са цените на отличаващите се с много добри вкусови качества и удобни за консумация домати тип “Чери”.

 

- Какво е характерно за доматитете тип “Чери”?

 

- Потребителите на доматена продукция добре познават, основно, червените домати, по-малко – розовите и още по-малко жълтите и жълто-оранжевите. През последните години на нашия пазар, макар и рядко, се появиха малко познатите домати тип “Чери” (черешовидни). Очаква се, през следващите години популярност да придобият и съвсем непознатите на дадения етап виолетово оцветени домати. 

Доматите с дребни плодове носят названието “Чери”, тъй като приличат на дребни черешки. В накои страни, като Русия например, те са известни като вишневидни (чери и коктейлни). Макар и неотдавна, те станаха популярни и са добре познати и разпространени на американските и западноевропейските пазари. През последните години се появиха и на нашия пазар като се търгуват обикновено на съцветия (китки) – Фиг. 4a,b.

В сравнение с обикновените домати, сортовете тип “Чери” имат по-нисък добив, брането е по-трудоемко, поради дребноплодието, но плодовете са с по-високо сухо вещество, по-високо съдържание на захари, сладки с десертен вкус. Използват се за прясна консумация, целоплодно консервиране и приготвяне на голямо разнообразие от консервирани продукти. Подходящи са, също така, за десерти и украса на блюдата. Освен това, при наличие на домати тип “Чери” градината придобива по-приятен и атрактивен вид.

Понастоящем в света съществува голямо разнообразие от сортове и хибриди тип “Чери”, основно хибриди, част от които се предлагат и на нашия пазар. Създадени са и три български сорта – сорт “Елица”, създаден в резултат на съвместна разработка между Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) в гр. Садово и Института по зеленчукови култури “Марица” (ИЗК “Марица”) в гр. Пловдив; сорт “Мила” – в Институт по генетика при БАН (ИГ-БАН) в гр. София и сорт “Аля” – в ИЗК “Марица”. 

 

        

         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           4a                                                           4b

                Фиг. 4 a, b. Домати тип “Чери” на съцветия (китки)

 

 

- Известно е, че сте един от най-добрите селекционери на домати в България. Колко сорта сте създали и кои понастоящем са най-търсените?

 

- Автор и съавтор съм на 23 сорта домати, от които през последните години най-широко разпространени в производството са индетерминантните  (високорастящи) хибридни сортове “Наслада”, “Опал бг” и новият кандидат-хибрид “Паулина БГ”, детерминантните (безколови) хибриди – “Николина”, “Елена прима”. Сортовете се търсят, поради високата им продуктивност и характерните за българските домати вкусови качества. С най-добри вкусови качества на плодовете се отличават едроплодните хибридите “Николина”, “Паулина БГ” (Фиг. 5a,b), “Наслада” и  сорт Розов блян (Фиг. 6a,b). Плодовете на повечето български сортове, също така, са с добри вкусови качества. Като цяло, обаче, българските сортове се отглеждат предимно в малки стопанства и предимно в семейни градини и от любителите-градинари основно за собствени нужди, поради което продукция от тях рядко се намира на пазарите. По-големите производители и търговците предпочитат чуждите сортове, притежаващи транспортабилни, продължително съхраняващи се плодове, поради което пазарите са наситени с добре изгледащи на външен вид, но с незадоволителни вкусови качества домати.

 

  

     

 

 

 

 

 

 

 

    5a                                                                            5b

               Фиг. 5 a, b. Домати сорт “Паулина БГ” F1

 

   

               

 

 

 

 

 

 

  6a                                                                        6b

                  Фиг. 6 a, b. Домати сорт “Розов блян”

 

 

- Какви са целите на селекцията на дадения етап ?

 

- Както в световен мащаб, така и у нас, като цяло селекционно-генетичните изследвания са насочени към създаването на сортове, съчетаващи благоприятно основните стопански признаци - висока продуктивност, устойчивост на болести, повишена издръжливост на високи температури, добър пазарен вид, съхраняемост и вкусови качества на плодовете. 

Трябва ясно да се подчертае, че съчетаването в пълна степен на отлични вкусови качества и висока издръжливост на транспортиране и съхранение на плодовете в един сорт домати чрез класическите методи на рекомбинационната селекция е трудно постижима задача. Ето защо, селекцията на сегашния етап ще се развива вероятно в две направления; сортове задоволяващи преимуществено изискванията на производителите и търговците и предназначени за масовия потребител с по-скромни финансови възможности и сортове с високи вкусови качества, за които потребителят е готов да заплати и по-висока цена.

В заключение е необходимо да отбележа, че досега селекцията и постиженията в тази научна област в страната ни, основно, се базират на класическите селекционно-генетични методи, които не изискваха особено големи вложения при създаването на нови сортове. На дадения етап, силно ограничените размери и оскъдните средства за селекционни изследвания, обаче, не само не способстват за обогатяване на сортовото разнообразие и осигуряване на производството с типични български сортове, но в недалечно бъдеще ще доведат и до загубване на наличния национален генфонд – местни форми и отечествени сортове. Ето защо е необходимо преференциално стимулиране на научните изследвания за създаване на български сортове, съчетаващи благоприятно висока продуктивност и качество, включително традиционен автентичен български вкус. Паралелно с това, в бъдеще отечествената селекция, основаваща се единствено на класически методи, няма да издържи конкуренцията на чуждите сортове и постепенно сама ще се обезсмисли. Ето защо, наложително е разработването на държавна научна стратегия с конкретизиране на основните направления и приоритети на селекцията при културните растения в страната ни.