понеделник, 29 октомври 2012 г.

Д-р Еделвайс Спасов: Сеизмична апаратура измества трима министри



Сибила Кусева                                                                                                                                                                                                                                       
Доктор Еделвайс Спасов е работил 11 години в България като сеизмолог и научен сътрудник 1-ва степен в Геофизичния институт на БАН. През 1992 г емигрира в Австралия, където също работих като сеизмолог. През 2006 г е поканен да се присъедини към американската фирма „Кинеметрикс“, която се намира в Лос Анджелис и е водещата фирма в света по производство на сеизмична апаратура и решение за сеизмични мрежи и и наблюдение в реално време. 
Спасов има над 30 годишен опит в сферата на сеизмологията и сега реши единствено за списание „Научни изследвания“ да разкаже за най-новите сеизмични техники, за живота зад граница и лесно ли се постига американската мечта.
 
Д-р Спасов, бихте ли ни разказали с какво се занимавате в момента?
 
- Сега работя в „Кинеметрикс“, която е една от водещите фирми в света за сеимологична апаратура. Занимавам се с представянето на тази апаратура, с обучението и продажбите й. В тази позиция много се пътува, виждам различните мрежи и постановки на много страни и спокойно мога да кажа, че дори много по бедни страни от нас, участват много по-активно и закупуват съвременна сеизмична апаратура на редки интервали. 
 
- С каква техника разполагаме в България?
 
- В България апаратурата е изключително малко за размера и нуждите на страната ни. Това най-ясно пролича на 22 май 2012 г, когато стана земетресението в Перник. Никой не очакваше, че там може да се случи подобно нещо, понеже се оказа извън сегашната мрежа на сеизмични станции и хората не бяха подготвени. Също така пернишкото земетресение доказа, че нямахме достатъчно инструменти, които да измерят максималното ускорение в различни точки. Аз се опитвам да предложа инструменти, които са водещи в света в това отношение и директно показват какво е ускорението в дадена точка, правят бърза ретрансформация и могат да се следът.  
 
 
- А защо българите не закупуват тази техника?
 
- Определено има една тенденция у нас, че пари няма и всички са се примирили с тази мисъл. Aз обаче преценявам, че пари има и доказателство за това са нашите съседи, при които бях преди да дойда в България. Спокойно може да се каже, че Сърбия е по-бедна страна от нас и макар че не е в ЕС, намира пари за нова сеизмична техника. Румъния е още по-добре оборудвана, като тя често закупува техники и софтуери за милиони долари от „Кинеметрикс“. Значи те намират възможност да се свързват с европейската научна комисия и да се включват в подобни проекти, които да финансират тази техника. За щастие румънските ни колеги включват и български станции, така че това, което те закупуват, донякъде облагодетелства и нашата родина. Но български източник до сега нямаме.
 
- Колко са скъпи тези инструменти?
 
- Много зависи какъв инструмент и от какво се нуждае съответната организация. Това, което аз смятам, че е нужно за Перник и язовир Студена, е уред, който струва около $10 000. Според мен, един такъв уред е достатъчен, за да даде конкретна и количествена оценка за състоянието на стената на яз. Студена, вместо трима министъра да отидат нощес в тъмното и да кажат „ние видяхме стената и тя не е засегната“. Колко министрите разбират от водно инженерство не е ясно, но инструмента щеше да покаже максималното ускорение върху стената и съответния конструктивен инженер щеше да каже тази стена дали издържа на подобно ускорение или не. Това се отнася и за обществените сгради в Перник, за които се похарчиха милиони левове, за да бъдат изследвани от инженери-консултанти, а ако в тези сгради имаше поне по един-два инструмента, много по-добре щеше да се знае дали се налага да се изследват или просто не са били засегнати. Сега обаче трябва да изследваме всички обществени сгради, понеже не знаем какво е станало. Ако знаехме, това щеше да намали значително разходите. 
 
- Новата апаратура може ли да предвижда кога ще има земетресение?
 
- Никой не може да предсказва кога ще има земетресение и няма подобна апаратура. Румънците  са закупили станции, които ще разделят с българите, в които ще приложат румънският алгоритъм, който би дал известно предупреждение, но само за земетресенията в областта Вранча, тъй като това е най-силната земетръсна област близо до нас. Тези земетресения обаче само веднъж, за последните 100 години са имали някакъв ефект върху територията на България. Разбира се е полезно, но дали това е достатъчно?! Може би – не! 
 
- Във ваши интервюта сте казвали, че в България има много сеизмични зони, кои са те?
 
- Може да пропусна някоя, ако взема да ги изброявам, но Софийската е една от тях. На юг от Благоевград имаме една от най-силните сеизмични зони. В района на Пловдив също има, в Горна Оряховица и в Шабла. По тези са места са ставали земетресения с магнитут над 7 по Рихтер. Това означава, че е напълно възможно подобно земетресение да се случи отново. Както видяхме обаче, има и места, които се считаха, че не са толкова сеизмично активни, където станаха земетресения, които по стандартни оценки са средни по сила и въпреки това донесоха доста поражения на един град като Перник. 
 
- Причината за големите последици не е ли в некачествено построените сгради?
 
- Определено е в строежа на сградите и в подценяването на сеизмичната опасност. През 1986 г беше голямото земетресение в Стражица с много разрушения. След това се промениха някои инженерни коефициенти за сеизмично строителство и новите сгради би трябвало да отговарят на тези стандарти. За жалост обаче не всеки път строителите прилагат максимално това, което се изисква от тях и гледат да спестят някой лев от цимент, пясък и строителни материали и така не се получава качествено строителство.
 
- Какво ви накара да заминете за чужбина?
 
- Авантюризъм. Аз бях много добре тук, имах над 70 научни публикации, водех часове в университета, но ми се искаше да видя как е и в другите страни. След това се оказа, че заминаването е далеч по-лесно, отколкото завръщането. Сега, дори и да искам да се върна, семейството ми се е устроило в Америка, чувства се у дома си там и нямат желание да се завърнат в родината ни. Когато заминахме, никой от нас не знаеше какво ни очаква, но сега вече не мислим за връщане.
 
- Къде е по-хубаво, в Австралия или в Америка?
 
- Много зависи. В Австралия се живее по-лесно – природата и климата са превъзходни, но проблема е, че е много далече от всякакви други земи, т.е. пътуването до Австралия е дълго и уморително и е много трудно да се намери такъв тип работа, каквото сега имам в САЩ. Заплащането също е по-високо в Америка и поради тази причина смятам, че за мен е по-добре да съм в Лос Анджелис, отколкото в Австралия.
 
- Срещнахте ли трудности в началото, като заминахте за Америка?
 
- Винаги е трудно, особено, ако се наложи в един човешки живот два пъти да сменяш континента. Очевидно аз лесно се адаптирам и наистина имаше много тежки моменти, понеже в такава фирма всяко движение или решение, може да има големи финансови последици за нея и човек трябва да е много внимателен. Но вече 7 години смятам, че добре се справям и най-накрая след 20 години живот в чужбина, ми се наложи да се завърна в родината си служебно и това ми е първата командировка.
 
- Бихте ли се върнали да живеете в България?
 
- Да, може и да съжалявам след това, но бих се завърнал. Когато съм в Америка, ми се струва, че е много интересно да се живее в България, но ако съм тук, сигурно ще мисля за САЩ. 
 
- Лесно ли се постига американската мечта?
 
- Не. Америка е много добре развита държава, но имат такива проблеми, че направо не е за вярване, че тази страна е водеща в света, след като имат толкова много елементарни проблеми, които държава като Австралия например, е решила. Подобен пример ще дам със здравното осигуряване. Страшно скъпо, комплицирано и далеч не най-доброто здравно обслужване, което съм виждал. Хората с много пари, както беше и Стив Джобс и най-добрите лекари и не могат да му помогнат, защото здравното осигуряване там е бизнес. Това, което според мен е грешка. В Австралия целта е да се излекува човека, а в Америка да се посети лекаря и да може да се увеличи прихода на дадена болница. Нямат обаче за цел да излекуват хората. Така е и със стоматологията. Когато отидеш на зъболекар, не искат да ти оправят зъба, а те карат да ходиш пак и пак, за да има посещаемост. Всичко е много объркано в Америка. Там обаче се работи изключително много и ефективността е доста висока и хората не обръщат внимание на тези проблеми и може би дори не знаят, че има страни, в които те са решени. За жалост, в България следваме американския тип на здравеопазване.